Комисар Крус ми отговори (по принцип) на писмото

България е сред негативните примери, с които Европейската комисия аргументира необходимостта от широки консултации за медийната свобода в Европа. Началото им ще бъде поставено днес от заместник-председателя на ЕК Нели Крус, която при неотдавнашното си посещение в София беше призована от представители на медиите да съдейства за спазване на плурализма и равнопоставеността, съобщава БНР.

Независимостта на регулаторите на аудиовизуалните медии ще е една от темите на започващите днес общоевропейски консултации за медийната свобода. Ако се стигне до извода, че за тази независимост са нужни допълнителни гаранции, ще се търсят промени в европейското законодателство и националните регламенти.

Очаква се днес, давайки начало на консултациите, заместник-председателят на ЕК да посочи като аргумент проблемите със свободата на медиите в три страни. България попада в тази група заради концентрацията на собственост и липсата на прозрачност. Другите две проблемни държави са Унгария, където правителството закрива неудобни медии или подменя редакционните екипи, и Великобритания – заради скандала с прихванатите телефонни разговори и съобщения в търсене на сензации.

Всички тези явления застрашават основни европейски права и свободи, се очаква да каже Нели Крус. В речта й, която изтече предварително, се съдържа и констатация, че заради партийна солидарност политиците в Брюксел често подминават този тип проблеми в отделни страни.

Консултациите ще продължат до седми юни, като комисар Нели Крус настоятелно приканва всички заинтересовани да се включат в тях – в името на европейската демокрация”. ( Кафене.нет)

Ни най-малко не искам да кажа, че съм предизвикал тази реакция на Нели Крус или съм й повлиял, но все пак смятам новия демарш на ЕК и лично на комисар Крус за отговор по принцип на писмото, което й написах на 5 март.
Публикувам го сега във вида, в който го изпратих до холандски политик, свързал се с мен с предложение да й го предаде още на следващия ден на лична среща с нея и в превод на родния й език. Правя това, защото самата Нели Крус се обърна вчера към българските журналисти с поощрение да й пишат, което в моя случай стана изпреварващо. ( ivo.bg)

Уважаема г-жо Крус,

По една наистина голяма случайност, бидейки поканен по друг повод в Европейския парламент, присъствах на изявлението Ви в друга зала на институцията, в която на 7 юни 2012-та година се състоя изслушване за свободата на пресата в България- не на медиите или на словото, а на един фрагмент от нея, на (част от) пресата.

Преди Вашето (предизвикано от бурните дебати) участие от трибуната се изказа председателят на „Репортери без граници” Оливие Базил. Той съобщи, че единствените независими журналисти в България са „шепа блогъри”. Това се превърна в „крилата фраза” за някои европейски медии ( като австрийския „Ди Пресе”).

От името на шепа блогъри се подписах под писмо на български журналисти, които помолиха за среща с Вас по време на посещението Ви в София през септември същата година. Вие бяхте така любезна да откликнете. Но по вина на местните организатори на срещата в седалището на ЕС в София ние, „шепа блогъри”, бяхме на практика прогонени от разговора с Вас. На масата седнаха шепа негодници: собственици на медии, виновници за деградацията на свободното слово в България, които се боричкаха да се хвалят за „заслугите си” .

В момента, когато пиша това писмо, България е обхваната масови улични протести. Никога в историята на нашата (прекалено) кротка родина не сме имали трима самозапалили се в три български града хора, двама от които вече починаха.

В една от най-древните люлки на християнството, което няма нищо общо с традициите на будизма, това е признак на отчаяние и зов за помощ.

Вина за нагнетяването на емоциите, изригнали по непознат за националния ни манталитет начин, в много голяма степен, ако не и приоритетно, има липсата на реална конкуренция на мнения в медиите, превърнати в обслужващ персонал на управляващите от поне три правителства насам.

Напуснах възмутен онази среща с Вас в София, но се завръщам с това писмо. Истината все пак трябва да се уважава, макар гласът й да е слаб, когато за гушата са хванати „шепа” български журналисти.

Знам от своя журналистически опит, че въпросът трябва да е ясен и кратък, за да има основание журналистът да се надява на отговор по същество. Използвам възможността да попитам:

Защо? Защо към европейска България се прилагат занижени критерии в преценката за нейното европейско развитие, вместо от Брюксел да бъде заявено ясно, че принципите на свободата на словото са валидни за всички членове на елитния клуб, дори и за най-бедните, допуснати в него?

Не моля за нищо, освен за личен отговор, какъвто и да е той.

Президенти или премиери в демократичния свят пишат отговори на деца, инвалиди, просто граждани- ако писмото им стигне до тяхната канцелария. Надявам се на нещо подобно. Защото тук сме в положението на инвалиди, които Брюксел третира като деца, вместо като граждани.
С уважение:
Иво Инджев
————————————————————————————————-

Р.S. Оставям на преценката на приносителя на писмото да прецени как да представи неговия автор:

-Безработен български журналист през последните 7 години

-Блогър ( ivo.bg), принуден да стане такъв след като напуска работата си под натиск след сблъсък с президента на страната Георги Първанов през октомври 2006 г., задавайки неудобен въпрос за него като водещ на телевизионно предаване

-Просто български блогър с над 12 милиона посещения в личния си блог за 5 години

-Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти AEJ ( 1994-96) избран на конгрес в Хелзинки през 1994 г.

-Човек на годината на Българския хелзинкски комитет през 2010-та година, избран от гласувалите в интернет

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: