Дефицитът на личности води до нова купонна система

Славна е дългата история на студентските протести в България, макар самите университети у нас да са с кратка такава поради историческото изоставане на страната ни.

И до днес някои студенти се напиват безпаметно, поливайки своя празник, възникнал от неувяхващата слава на освиркването на монарха от страна на студенти, състояло се някога на един 8 декември.

Кой да ти отпразнува обаче съпротивата срещу съветското насилствено впиянчване на България, срещу което през февруари и март 1947 избухват студентски протести под лозунга (забележете!) “Вън партиите от университетите и училищата”. Студентите се изправят тогава с риск за живота си срещу унищожаването на академичната автономия от слугите на съветския окупационен режим. След десет дни организаторите са арестувани и натикани в комунистически концлагер. Но това не е никак весело и не повод за напиване от радост, освен за някои днешни последователи на онези, които са организирали не студентите, а концлагерите.

Студентите обаче, макар и в стъпканата от съветския колониален ботуш България, намериха сили да се изправят отново и допринесоха съществено за декомунизацията след дворцовия съветски партиен преврат от 1989-та година.

Ето, че тези дни отново се пробуждат от махмурлука на приспаното от управлението на потомъка на онзи монарх ( и насам) общество. Но явно осъмват с доста промили, които изглежда са промили не малко мозъци. Сменен е чипа ( по съвета на потомъка на онзи монарх) и будната кръв във вените на онази част от българското студентство, която няма нищо против да някой да й плати покрива над главата за еднодневния купон в името на независимостта и на тези права да я оглави.

Дефицитът отново ражда купонна система! Раздавачите на порции веднага се възползват от дефицита на личности, въдворени под домашен арест под кон(воя) на пропагандата. Ето че сега те се позиционират на ръководни длъжности под аплодисментите на благодарните поданици на монархо-републиката ни, направлявана в тази посока от Цар, Генерал и Генерален секретар на ЦК на БСП от 12 години насам!

Само така мога да си обясня ферментиралото студентско решение за революционна клетва над натопената в червени джибри кама, която никога и по никакъв начин не е имала отношение към академичната общност и нейната предполагаема прогресивност, освен в сатиричния контекст на присъдената й бутафорна титла на доктор хонорарис ( за подмазвачите) кауза.

Накратко, това е някаква перверзия на пияна глава, която дописва Кама Сутра с новата глава: „Кама Мутра”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: