Смъртта на Березовски:завещание,покаяние и послание

Версиите за смъртта на руския емигрант Борис Березовски в Лондон вероятно могат да бъдат толкова, колкото и вересиите му в Москва. Засега британските власти са „озадачени”, което означава, че не е ясно от пръв поглед какво е станало и няма лесно да се стигне до категорично заключение. Обаче…

Реакцията в Москва за кончината на заклетия враг на Путин си заслужава репликата заради репликата на секретаря по печата на Путин, неговия изключително близкия сътрудник Дмитрий Песков. По думите му Березовски бил поискал прошка…от Путин и го молил да му разреши да се завърне в Русия, но Владимир Владимирович така и не му отвърнал.

Това ни го казва Песков сега като „посмъртна новина”, която звучи изгодно за пропагандата на Кремъл, но тя е твърде съмнителна поради обстоятелството, че за нея няма доказателства, кавито вероятно биха дали от Кремъл, ако ги имаха ( в писмен, видео или аудио вариант). Докато за обратното, че Березовски си е останал яростен противник на Путин, говори неговото писмо, разпространено във фейсбук, в което той декларира съжалението си, че навремето е довел ( буквално) Путин на върха на Русия.

Фактът, че от Кремъл явно искат да „обезвредят” Березовски политически със задна дата без той да може вече да се защити не доказва непременно, че смъртта му не е самоубийство. Още повече, че Березовски на практика е намекнал, че може да посегне на живота си, посочвайки големите си разочарования.

Но ако оставим конспирациите и следствието да си свърши работата, ми се иска да акцентирам върху една „подробност” от предсмъртното послание на милиардера, около когото има твърде много „знакови покойници”.

Единият е Александър Лебед, председателя на съвета по сигурността към президента Елцин, чиято кончина във въздушна катастрофа прекъсна вероятния му победен поход към президентското кресло, в което после седна Путин.

Другият е също толкова световно известен покойник, застанал на пътя на Путин : близкият до Березовски бивш агент на руската Федереална служба за сигурност Александър Литвиненко, който обвини властите в Русия, че са организирали атентатите в Русия, послужили като повод за втората война в Чечня, катапултирала реномето на Путин в очите на руснаците като твърд лидер, достоен да замени „мекушавия”Елцин, провалил се в усмиряването на опърничавите чеченци. Литвиненко плати с живота си за тази дързост.

Трудно е да се каже кой в тази руска тройка е бил най-големият персонален проблем на Путин през годините ( четвъртият е Ходорковски, който е „само” затворник- личният затворник на Путин, както го наричат в самата Русия).

Връщам се към писмото на Березовски и изразените от него съжаления. Впечатляващо е, че съжалява за лакомията за печалба и богатство, но това не е уникално прозрение. Историята е пълна с примери на разкаяли се богаташи, прогледнали колко грозна е лакомията. Както вече стана дума Березовски се разкайва и за ролята си в издигането на Путин върху плаформата на създадената с неговите пари партия „Единство”. Това също не е изненада.

Онова, което прави изповедта на Березовски от 26 февруари 2012 година несравнима с нищо подобно, което да ми е известно, е разкаянието му за потискането на свободата на словото. Признава си, че като законодател на медийната среда в Русия в края на 90-те години той има вина за наложените тогава ограничения върху журналистиката. Споменавайки този грях наравно с другите два, Березовски, вероятно без да си дава сметка, посочва свободата на словото като ценност, за която си струва да се умре.

Дали посланието му ще бъде разчетено там, но и тук?

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: