романът "непредвидени инфекции"

03/26/13 10:26
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

романът "непредвидени инфекции"

не, не съм била гадже на теди москов никога. колко жалко е, че за повечето хора винаги трябва да има някакви тайни мотиви за явната подкрепа и харесване на нещо или някого. и когато няма, те смятат за луд или глупак. много, много българско. от лошото българско.

вече изобщо не ме интересува какво ще стане на изборите. бих предпочела властта да е на борисов и малкото останали "десни", или десни без кавички. вече не знам как да ги изписвам, в кавички или без. но борисов в коалиция с атака не е приемлив вариант за мен. атака не бива да бъде ничии коалиционен партньор. борисов и меглена кунева би било също окей. не знам, всъщност нищо няма да е окей, защото многопартийната система е шит. така или иначе, ако някой се интересува, няма да гласувам за бсп, нито за дпс, нито за кунева:)

ако може да бъде успокоение, че стивън содърбърг казва в интервю, че му е смешно когато чете прогнози за това каква ще бъде америка през 2025 г., защото според него нещата съвсем скоро могат да се превърнат в mad max, ето, не сме сами, хаосът е повсеместен. и не го мисли само той.

брилянтно, интересно, вдъхновяващо интервю: http://www.vulture.com/2013/01/steven-soderbergh-in-conversation.html

та не сме сами в безумието, и все по-зле ще става май.

гледам някакво момиче от протестиращите щяла да става депутатка. ми хубаво. пътят към ада е осеян с добри намерения, особено когато имаш апетит да си във властта. достатъчно прилично изглежда за да може след няколко години да се преквалифицира в тв водеща. границата между наивност и глупост понякога е твърде мъглява.

това, което следва, момичета и момчета от улицата, няма да е по-добро от това, което беше. по-добре който от вас има село, да се обърне към земята, да кандидатства за евро-субсидии, и да започне да произвежда нещо със собствените си ръце, защото иначе нещата вървят към такава безработица, че ще има истински глад, а не този глад заради който сега се мотаете по улицата. не слушайте глупостите на бсп, лъжат като за световно.

съвсем друга тема. аз вече не понасям фейсбук трайно, влизам за около няколко дни, свършвам каквото имам да свърша, и се изнасям. и докато бях там, видях, че няколко от моите приятелки са разпространили с възхита разказ от някаква жена. този разказ явно им харесваше. започнах да чета и спрях на 20тото изречение. щом съм спряла на двайстото, значи бая съм прочела, ще кажете. не, нищо не прочетох, защото всяко изречение беше от не повече от 3-4 думи, максимум 5. нещо като литература съставена от речника на елочка шчукина от "дванайсетте стола".

"тя стана и погледна. надясно. наляво нямаше нищо. вдясно имаше стол. седна на стола. въздъхна. от въздишката й стана лошо. забеляза на палеца на крака си муха. муха! реши да не мърда. и мухата беше човек. и тя имаше права и свободи. палецът не знаеше какво е муха. той не усещаше мухата. знаеше, че някой трябваше да му изреже нокътя. беше дълъг и жълт. в него живееха гъбички. тя не взимаше мерки срещу гъбичките. може би мухата беше привлечена от тях."

окей, това е пример за "литература" написан от мен. стараех се да няма дълги изречения. не че е нещо ново в българския "литературен" пазар, като "пазар" хем е важната дума, хем нищо не значи. ама съвсем нищо. романи написани като безкрайно дълги мейли, но не мейли писани на компютър, а на телефон. скоро трябва да се очаква роман от съкращения на думи. защото ако изказът се сведе до изречения от една дума, застрашително може пък да заприлича на "поезия".

докато човек чете подобни разкази, в мозъка му се случват мистериозни неща, досега незабелязани от науката. изчезват гънки. една по една, бавно, почти незабележимо, гънките се изглаждат, мозъкът заприличва на два бели дроба, и най-неочаквано се оказва, че можем да дишаме през ушите си.

романът от който би могъл да е горния откъс - подчертавам, написан от мен - може да се казва "непредвидени инфекции". смятам да се кандидатирам поне за "пулицър".

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/26/13 10:26 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/03/blog-post_26.html