Бийтълс

03/27/13 11:18
(http://www.azcheta.com/)

"За секунда погледът му заблужда, но после се избистри, мъдър и чист, и двамата, двамата се разбрахме без думи, и той ме притисна до себе си, докато над нас Йенсениус пееше, най-дебелият сред ангелите, "Прекракна е земята", и така ние си върнахме целостта, конец по конец, коледната вечер на 65-а."

За „Бийтълс" се пише трудно. За любимите книги се пише трудно. Още повече за любимите книги, които си открил случайно. За които въобще не си мислил, че ще станат любими. Коментарът ти никога не излиза точно така, както искаш. Може би защото осъзнаваш голямата разлика между стила на ревюто си и езика на автора, от когото се възхищаваш. Или може би защото ти липсва способността да пресъздадеш точните нюанси на онова, което те е впечатлило. И не заради бездарност, а просто защото има някои книги, които ти открадват всички изтъркани представи и ти дават свежест в замяна. И ти прекрачваш линията между писател и читател и се превръщаш в герой.

В книжарницата ме грабна заглавието, естествено. Като фанатична почитателка на Бийтълс не можах да се сдържа да я взема в ръце и поне да погаля гърба й. В началото доволно се заблуждавах, че ще е биография, но в последствие се оказа, че не е. Ларш Собю Кристенсен не ми говореше нищо. Странно как имена, които не си чувал до вчера, могат да променят малкия ти подреден свят.

"Бийтълс" е посветена – макар и много фино – на 60-те години, на революцията и на последствията й – или на липсата на такива. Самата корица е като за онази епоха – жълта, крещяша, весела, цветна, бунтарска, психеделична. А ролята на самата група всъщност е задочна – те са идолите на четирите момчета от Осло, които са истинските главни герои на книгата. Себ, Гюнар, Ола и Ким, разказвачътq живеят в норвежката столица и слушат the fab four. Всяка глава носи името на песен, а всеки етап на живота им е неминуемо акомпаниран от тяхна плоча.

Всъщност, "Бийтълс" не блести с нищо особено откъм случки. Четири момчета растат, играят футбол, мечтаят да свирят като Бийтълс, влюбват се, бият се, отчайват се, стават възрастни с разбити юношески мечти. В Норвегия. Бийтълс е от онези прости романи, пълен с безглаголни романи, който започвате почти насила и към който постепенно се пристрастявате. От онези, в които примитивната история крие далеч по-силни импликации. Животът на главните герои изглежда низ от моменти, които неизбежно присъстват в живота не всеки. Това са онези моменти, когато осъзнаваш, че каквото и да правиш, независимо дали е вярно или грешно, дали е плачещо или смеещо се, съдбата ти вечно ще зависи от случайността, от наниз на случки, които не зависят от теб. Моменти на безвремие, когато отчаянието на съществуването те сграбчва. Когато всяко бъдеще е шанс и болка. Когато всяка дума, подарена на друг, е дразнеща, когато търсиш своята собствена цялост и не я намираш. В известен смисъл книгата ми се стори бунт срещу екзистенцията, срещу самото тук и сега. Зад простите изречения, зад незабележителните тийнейджърски случки е закодиран онзи крещящ въпрос за осмислянето на света, на пътищата, на изборите.

Споменавайки бунт, друга основна тема на романа е революцията. Независимо срещу какво. Протестите срещу войната във Виетнам, бунтовете в Париж, отхвърлянето на членството на Норвегия в ЕС – важно е отрицанието на конвенциите. И политиката е засегната по този начин – бегло, сякаш между другото. Ким се сблъсква с нея косвено – чрез брата на Себ – Стиг, чрез приятелката на чичо му в Париж. Запознава се и със смъртта. С неизбежността й. С преодоляването й. Въобще, преминава през живота пълнокръвно, истински, но сякаш и между другото, резервирано, объркано... обречено.

Пуснете си песните на Бийтълс и отворете налудничавата корица. Може да се усмихнете няколко пъти. Защото "Бийтълс" е от книгите, които просто трябва да почувстваш, да докоснеш с пръсти мастилото, да го вдишаш, да го вплетеш до многоцветни отрязъци на време в собствената си същност. well, is there anybody going to listen to that story? all about the book that came to stay...