Ето че Гърция спечели оспорваната надпревара за първа държава, напуснала/изхвърлена от Еврозоната. Новата гръцка драхма влиза ударно в обращение при курс 20:1 към еврото и след 2 месеца съвместна употреба ще го измести изцяло в южната ни съседка. Чети внимателно, да няма неприятни изненади като отидеш на море.

Дизайнът на новата емисия е изчистен, с пикселизирани портрети, прости графични елементи и ясни цветове. В случая с петдесетачката зеленото обаче е не особено удачно. Корнелиус Касториадис (1922 – 1997) e философ, психолог и икономист със силен ляв уклон. Първоначално запален от комунизма, Корнелиус се ориентира към троцкизма (което не е същото, даже по-екстермно идва) и емиграция в Париж.

Одисеас Елитис (1911 - 1996) е поет, носител на Нобеловата награда за литература през 1979 г. Получава най-свежата банкнота от серията, но пък биографията му ми стои някак постна.

Мария Калас (1923 – 1977) е, с извинение към родните прими, най-известната оперна певица в света. Родена в Ню Йорк като Мария Калогерапулу, когато е на 14 години, родителите й се разделят и майка й се връща с дъщерите си в Атина. Калас прави впечатляващи роли в нюйоркската Метрополитан Опера и миланската Ла Скала. По средата на кариерата си сваля над 30 кг (вероятно заради комплекси, докарани от отношението на майка й към нея) и придобива твърде необичайна за професията си елегантна фигура. Това се отразява зле на гласа й, но и със сигурност помага за аферата й с милиардера Аристотел Онасис, който обаче я зарязва заради Джаки Кенеди, дъртия коцкар.

Звездата на Мелина Меркури (1920 – 1994) изгрява през 1955 г. със Стела на Михалис Какоянис (който по-късно прави Зорба гъркът). На фестивала в Кан среща и се влюбва в Жул Дасен, режисьор на Никога в неделя, за който Мелина е номинирана за Оскар. Меркури е отявлен активист срещу военната хунта в родината си, поради което е лишена от гръцко гражданство, а имуществото й е конфискувано, има и опит за атентат срещу нея. След падането на дикататурата, актрисата е сред основателите на ПАСОК, изкарва един мандат в парламента и три (добре де, два и една трета) като министър на културата в правителствата на Андреас Папандреу.

Банкнотата от 1000 драхми е за Янис Моралис (1916 – 2009) - художник, член на т. нар. Поколение на 30-те, модернистко течение, макар предимно в литературата. Янис едва ли има кой знае какво значение за световното изкуство, по-запомнящи се са картините му от 70-те години насам със своите геометрични форми и минималистична стилистика.

Йоргос Папаниколау (1883 - 1962) запазва позицията си върху десетте хиляди драхми от последния път, затова и няма да се спирам подробно на него.