СОЦИОЛОГИЯТА, СОЦИОЛОЗИТЕ, ПЪК И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ…..

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Преди изборите – двойна ли е преднината на ГЕРБ пред БСП или само 4-5 на сто? Проучване сочи големи разлики, но е легитимно, а социолозите са изнервени. Основен въпрос обаче остава избирателната активност, от която зависи броя партии в следващия парламент, съответно – ще има ли стабилно правителство или изборите ще се повторят в най-скоро време. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, има драстични разлики в проучванията на предизборните нагласи в България. Стана ли вече ясно дали за това са отговорни социолозите или социологията?

- Според мен, Фили, отговорно е цялото българско общество, което няма навика да слуша и мисли, преди да говори или действа по какъвто и да било друг начин. Какво всъщност стана? Преди седмица един вестник излезе със заглавие, че ГЕРБ води с 30 срещу 16 процента на основния си опонент, БСП. Резултатът се цитира като част от проучване на агенция МБМД, но без основните атрибути за коректността му – кога е правено изследването, брой анкетирани и т. н. Това доведе буквално до война между социолозите тук, за повечето от които се знае, че пряко обслужват партийни интереси според собствените си политически или други обвързаности. Те не приеха резултата, вероятно защото хвърли сянка на съмнение за собствената им коректност пред техните поръчители, така че вкупом нападнаха Мира Радева от агенция МБМД. По телевизията имаше грозни сцени на взаимни обвинения, сълзи в очите, грубо отношение към дами и още по-грубо пренебрежение към професионалната етика. Отдавна не бях виждал глутница как напада, Фили, затова няма да влизам в повече подробности. Ще кажа само, че в края на краищата се оказа това, което Радева опита да обясни, но никой не чу – такъв резултат има в изследването, но той не го изчерпва и не бива да се абсолютизира, както е сторил вестникът, очевидно в търсене на сензация.

- Искаш да кажеш, че разликата между двете основни партии наистина е толкова голяма, но я отчита само МБМД, нито една друга агенция не я хваща?  

- Всъщност, Фили, след като на проучването на МБМД беше направен външен анализ, то бе коректно публикувано онзи ден и се видя, че да, съотношение 30:16 процента има наистина. То е в една специфична ниша, а именно – в отговор на въпроса „за коя партия бихте гласували на предстоящите избори”, но при списък партии, между които да се  избира. Забележителното обаче е, че при свободен отговор, числата не съвпадат, но съотношенията – да. Имам предвид, че когато на анкетираните не се дава списък, а те сами трябва да посочат партията, за която биха гласували, резултатът е 25.4 за ГЕРБ срещу 12.3 за БСП, тоест, пак двойна преднина. Малко по-различно изглеждат нещата, когато говорим за съотношение между твърдите ядра плюс периферията. Тук съотношението е общо 38.4 процента за ГЕРБ срещу 25. 9 за БСП, с други думи, разликата е вече само една трета, не наполовина.

- Но все пак, Пламен, другите агенции не отчитат такива разлики и това продължава да води до въпроси.

- Изследването на МБМД, Фили, е правено в периода 16-19 март. Дни по-късно, между 22 и 27 март, има проучване на агенция „Алфа Рисърч”, според което разликата е 21.9 за ГЕРБ срещу 17.4 за БСП. Интересното обаче е – и аз смятам именно това за по-важно в случая – че и двете изследвания показват ясни и последователни тенденции. Първата – че ГЕРБ, която покрай протестите през февруари загуби доста подкрепа, не само бързо се възстановява, а и печели нови привърженици. Социолозите отчитат, че това са главно хора, които месец по-рано са заявили, че няма да гласуват изобщо, хора от областните центрове и малките градове, хора на млада и средна възраст. В същото време – и това е втората тенденция – БСП не само не прибавя, а губи от подкрепата, която имаше по-рано. Според „Алфа рисърч” например в сравнение с януари ГЕРБ прибавя 2.5 процента, докато социалистите губят процент и половина.

- Пламен, през цялото врече говорим само за ГЕРБ и БСП, сякаш в следващия парламент няма да има други партии. Какво показват най-новите проучвания за тях?

- Те просто потвърждават онова, за което говорихме миналата седмица, Фили – че най-вероятно в следващото Народно събрание ще има четири, евентуално, но под сериозно съмнение – пет партии. Това значи, че ще бъде много трудно да се състави работещо и стабилно правителство. Все по-малко вероятно става, при очертаващата се активност от 57-60 процента, да успеят да влязат и някои по-малки формации, които да балансират доста полярните вече напрежения, които се очаква от предизборната кампания да се  прехвърлят директно в Парламента.

- Няма ли да затихнат тези напрежения, след като резултатът от вота стане ясен и всеки намери нишата си?

- Не, Фили, подобно нещо май никой не очаква. Съвсем директно например в анализа, който представи заедно с проучването си, Мира Радева онзи ден каза, че политическата конфигурация в страната очевидно се връща към двуполюсния модел от 90-те години с два мастодонта – голяма условно лява и голяма условно дясна формация, плюс малък балансьор между тях. А това предвещава трудно съставяне на правителство. Имам предвид – много трудно, ако не и невъзможно.

- Пламен, ако приемем, че тенденция за връщане на двуполюсния модел наистина има, това добра или лоша новина е?

- Според мен е добра новина, Фили. Винаги е добре да си отиде хаотичният популизъм, характерен за последните 12 години. Друг е въпросът, че още по-добре е да изчезне думата „условно”, употребена от мен по-горе, тоест, левицата и десницата да се превърнат в истинска левица и истинска десница, в партии с ясна идеология, с принципни визии и предвидими действия. Защото иначе ще се върнем всъщност към нещо друго, към един псевдо двуполюсен модел, който ще ни скъса допълнително нервите. Както впрочем постоянно ни късат нервите псевдо демокрацията и псевдо капитализмът, които по неведоми пътища съумяхме да си съградим в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: