Убави медии, ама български

Защо не знаем за българските влогове в офшорките?

Kafene.net

“Твърди се, без да е сигурно и да има подробности, че сред 130-те хиляди притажатели на сметки в офшорни зони от 170 държави имало и българи.

Сигурно е така, реалността в държавата и финансовото й състояние не допускат обратното, но българските граждани няма да научат скоро кои са щастливците.

Не само защото имената са интересни за малобройното население на тази държава и напълно безинтересни извън границите й, а просто защото българската журналистика получи още един шамар.

Не става дума само за първоначалният шамар, че сред 46-те редакции, на които бяха предоставени данните от дружествата, предлагащи офшорни услуги, няма нито един български.  Че български вестник не може да бъде сред избраните е а приори ясно – в България няма издания с тежест, а собствениците на съществуващите вероятно присъсват някъде сред 130-те хиляди имена.

Но не това е шамарът. Никой не би очаквал български вестник да се нареди до “Зюддойче цайтунг”, “Гардиън” или “Монд”.  Все пак някакъв реализъм съществува не само у малобройните читатели, но дори у редакторите на ефимеридите /колко хубава дума имат гърците за ежедневник!/, които се чудят на кой господ да се молят в днешното безвремие.

Истинският шамар е, че България ще научи – евентуално – за българските сметки в офшорните зони с посредничесвото на Румъния. Данните, засягащи региона, са предоставени на румънски център за разследваща журналистика.

И правилно. На СБЖ ли да ги дадат“?

Констатациите на колегите от Кафене.нет за съжаление са самата горчива истина като оценка за състоянието на българската журналистика- тя просто не се припознава за автентична и демократична в демократичния свят. И не е „размерът“ на страната, който има значение за доверието в нейните медии- например огромната Русия също не е припозната със заслужаваща доверие медия макар да е сигурно, че руският „принос“ в офшорния списък ще да е доста виден.

Особено трябва да нагарча тази оценка за онези български медии, които имат претенцията да са на „световно ниво“. С такава заявка тръгна Би Ти Ви, когато се рекламираше като част от империята на Мърдок „Нюз корпорейшън“. Но се оказа, че се отчита в руското посолство. Ако аз знам това ( и съм описал унизителната сценка руският посланик да привиква шефове на телевизията да се оправдават за интервю с Литвиненко, разгневило Путин), какво ли знае още разузнаването на автентичните медийни мрежи? Сигурно е достатъчно, за да подминат демонстративно тази нашенска водеща телевизия.

Какво да кажем за самохвалствата на ТВ 7 и опитите на нейния директор Бареков да ни „продадат“ внушението за нейно побратимяване със Си Ен Ен? Тази комедия не върви в чужбина. Може да се пробутва само на лековерните тук и особено на онези, които се боричкат за достъп до микрофона по градове, села и паланки- специалитет на изявяващия се като „дресьор“ на надвикващи се по площадите граждани Николай Бареков.

Общото между Би Ти Ви и ТВ 7 е всъщност в тайната, че и двете се котират на задкулисната борса на необявените ( засега) руски интереси, свързани с една и съща банка в България, през която минават все по-големи проекти, качени върху руска финансова платформа. На това в Москва му казват „окрупняване“ с цел разширяване на влиянието. То тече подмолно в момента не само пряко по отношение на собствеността в медиите, но и в комуникациите с купуването им от руската Външнотърговска банка и чрез налагане на един и същ играч в цифровизацията и мултиплексите- т.е. в инвестирането в неизбежната модернизация в тази сфера на закъснялата европейска България.

Ако за ставащото зад паравана можем да съдим само по откъслечната информация, то какво да кажем за демонстративния факт, че лицата на българския медиен свят говорят сами по себе си със своята неадекватна несменяемост за блатото на застоя и регреса в тази област. Декларацията на Българския медиен съюз, обединяващ най-видните виновници за жалкото състояние на медийната свобода у нас, стана през изминалата седмица ярка карикатура като илюстрация на тази мизерия. Защото маститите медийни началници от деградиращата преса обвиниха „група журналисти на свободна практика“ за лошия имидж и състояние на вестниците си. „Групата“ безработни, според декларацията, дискредитирала прекрасните им издания и дори въвличала в това посланици на западни страни.

В резултат на всичко това българите за пореден път ще научат от чужбина някои от най-неприятните за грабителите на съвременна България истини. Близо четвърт век след като СССР ни подари демокрацията берем плодовете на данайските дарове.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: