Падингтън от Тъмно Перу

За кого се сещате, когато чуете думата „мече“? Така си и знаех: мислите за творението на А. А. Милн – глуповатото, но много добродушно същество Мечо Пух.

Аз обаче имам нов мечешки приятел. Не се майтапя! Той идва от далечно Тъмно Перу, обича мармалад и е много възпитан. Добре де, понякога се забърква в неприятности, но все пак е много готин. Ако сте попадали на книжките на Майкъл Бонд, вече сте се досетили, че приятелят ми е… мечето ПАДНГТН (в превод – Падингтън).

Малкото уплашено мече се озовава като по поръчка на гара „Падингтън“ в Лондон в същия момент, в който г-н и г-жа Браун очакват малката си дъщеря Джуди. Тъжното животинче, оставило леля си в пансион за пенсионирани мечки в Перу, пътува съвсем само с куфара си през моретата, за да… му се усмихне късметът и да го поканят да живее на „Уиндзор Гардънс“ 32.

Животът на мечето се променя много – не само заради закуската с малмалад в изобилие, но и заради хилядите нови неща, на които се натъква Падингтън. Приключенията му на морския бряг или в областта на рисуването, както и премеждията с ескалатора, направиха живота ми по-весел и ме накараха да си спомня колко любопитно място е светът, в който живеем.

Какво разбах от книгата? Че Падингтън е много сладък и е доста по-умен от Мечо Пух. Е, разбира се, и той не знае всичко за света, в който живеем, и трябва да се научи как да се вози на метро например, но все пак приключенията му не отстъпват по нищо на творението на Алън Милн.

Ще прочета ли и другите книжки за Падингтън? Определено! Защото харесвам свежите истории, наситени с чувство за хумор. А и след пожеланието на Майкъл Бонд към българските деца, просто не мога да не чета още!

Прочети цялата новина

Свързани новини: