Вреди ли повишението на минималните прагове?

До работна група 31 "Европа 2020"

 

Становище

Относно специфична препоръка 3 за минималните осигурителни прагове

 

По повод проекта за НПР 2013[1] 

[...] 

Добре е да се има предвид, че от 2008 до 2012 година статистиката отчита близо 14% загуба на заетост.[2] С други думи, 86% от работните места са запазени. От тази гледна точка е очевидно, че минималните прагове не са проблем за над три четвърти от работните места и поради тази причина тези работни места не са били закрити. Точно това показва и цитираното в документа социологическо проучване сред работодатели – за по-голямата част от работещите праговете не са проблем.

Обаче, това социологическо проучване по никакъв начин не доказва, че няма връзка между минималните прагове и загубата на споменатите 14% от работните места. Да се цитира мнение на работодатели, които са запазили работни места по въпроса защо други работодатели са закрили работни места не носи информационна стойност. За поне 10-15% от работещите праговете са проблем и водят до загуба на работни места.

Нещо повече, една значителна част от загубените работни места е сред т.нар. „самонаети“ – т.е. хора, които нямат работодател. С други думи, социологическите проучвания сред работодатели не са по никакъв начин показателни за ефектите при самонаетите. А ефектите са повече от ясни. През 2010 година, когато шоково бяха увеличение праговете за самоосигурените, броят на самоосигурените спада с 93 000 души за една година.[3] За сравнение, през 2009 няма спад, нито през 2011, нито през 2012. Всичко е концентрирано в 2010 когато бяха увеличени праговете.

Ефектът при самоосигурените е много показателен – рязкото вдигане на минималните прагове нито намали сивата икономика, нито увеличи събираемостта, нито изсветли трудови възнаграждения, нито подкрепи устойчивостта на пенсионната система. С други думи, рязкото вдигане на минималните прагове за самоосигурените определено не постигна целите, с които беше оправдано. Това не беше ефективна мярка.

Не е по-различен ефектът от минималните прагове върху заетите. Нека да се има предвид, че от 2008 до 2013 година минималните осигурителни прагове кумулативно са увеличени с 50-60% – т.е. и при заетите има огромно увеличение на праговете, голяма част от което увеличение беше концентрирано в 2009-2010 година. Подобни увеличения на минималните прагове в години на икономически растеж не създаваха проблеми на пазара на труда, тъй като производителността, заплатите и заетостта се увеличава с високи темпове, особено сред групите на нискоквалифицираните и осигурените на минималните прагове.

Обаче, огромно увеличение на минималните прагове в период на криза има точно обратния (т.е. негативен) ефект върху пазара на труда заради спадащите приходи на фирмите, увеличаващите се разходи и липсата на инвестиции, нови работни места и растеж. Когато приходите на фирмите стагнират, а разходите им се увеличават, резултатът е натиск върху разходите за труд. И когато в същото време разходите за труд на един работник се увеличават заради висок растеж на минималните прагове, единственият изход е съкращаване на работни места. Да се твърди, че при стагниращи приходи фирмите могат да поемат 50-60% увеличение на минималните прагове без това да доведе до увеличена безработица е абсолютно неоправдано.

В допълнение, пропуска се регионалният ефект на минималните прагове. За периода 2008-2012 г. средната работна заплата се е увеличила с над 45% в София и Варна, но едва с 16% във Видин, 21% в Ловеч и т.н.[4] Регионалните различия в развитието на заплатите и пазара на труда са огромни – и въпреки това, минималните прагове нарастват с един и същи процент в цялата страна. Така, едно увеличение от 50 или 60% не е проблем за заетостта в град като София, но същото увеличение е голям проблем за много други региони, в които нивото на заплащане расте в пъти по-бавно.

Накрая, ще обърна внимание, че в текста се цитира непубликуван и непроверен от външни експерти предварителен анализ на Министерството на финансите. При цялото ми (много високо) уважение към министерството, не мога да приема, че в официален текст може да се цитира непубликувано изследване, което никой никога не е виждал.

 

 

Георги Ангелов

Ст.икономист

Институт „Отворено общество“

 

 

Блогът за икономика 2013

Прочети цялата новина

Свързани новини: