Хирокития (Кипър)

По пътя за карнавала в Лимасол Юлия ще спре да ни покаже едно от най-древните селища в Кипър и в света. Приятно четене:  

Хирокития (Кипър)

  Началото на постите  преди Великден по традиция се отбелязва с веселие и карнавал, съпътствани с големи дози ядене и пиене, като тук в Кипър най-голям и зрелищен е този в град Лимасол. В неделя сутрин около 9 и 30 тръгваме, за да видим така да се каже събитието на годината и как то е повлияно от икономическата криза, която не подмина и Република Кипър. Насочваме се към югоизточния изход на столицата и продължаваме по магистралата Никозия-Лимасол. Няма никаква вероятност да се отклоните от пътя, защото табелите са в излишък и няма как да се объркате. Пътувайки по магистралата, споделихме със шофьора на групата, че ще пристигнем доста рано и шествието едва ли ще е започнало и тогава той предложи да се посетим  

Хирокития,

  което ни е по път. Съгласихме се без много да му мислим, въпреки че не знаехме какво точно е това място и след около 40 минути се озовахме в красивото селце. Отбивката за което също е невъзможно да пропуснете, отбелязвам това, защото в България много често ми се е случвало да се връщам, защото табелата или липсва или е сложена точно на отбвиката и нямаш време да реагираш, или защото не се вижда добре и т.н. Има доста обширен и удобен паркинг.

Хирокития е най-добре запазеното праисторическо селище в Кипър,

което датира от 7000г.пр.н.е. От 1998 е в  Списъка на световното културно и природно наследство от ЮНЕСКО. Разкопките започват през 1934г. от  кипърския археолог Порфирио Дикео.В продължение на 10 години се правят различни дейности и откритията се публикуват в “Journal of Hellenic Studies”. Усилена работа е имало и в началото на 1970г, но е прекъсната поради Турското нашествие в Кипър. По-късно през 1976 се осъществяват нови разкопки от френска група под ръководството на Alain Le Brun.

 Тази информация аз разбира се научих по-късно, но слизайки от автобуса разбрах, че това място е от голямо значение, щом като е част от ЮНЕСКО. Въпреки почивния ден и хубавото мартенско време, посетители липсваха, което означаваше че можеш спокойно да разгледаш, да се любуваш и  да се снимаш без в кадъра да си хванал и някой непознат турист (изглежда котката реши да изиграе тази роля ;)

 

 

Показахме студентските си карти и се запътихме към тези така симпатично изглеждащи къщички. Честно казано от далеч имах чувството че са като картонени гъбки, но приближавайки се, усещаш чара ми. Мястото е спокойно, чисто и много много зелено, а пухкавите бели облачета просто запълваха пейзажа. Подробните информационни табла (на гръцки, английски и френски) ни дадоха много ясна представа къде всъщност се намираме. Споделям и с вас:

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

„Селището е построено на стръмната напречна стена на хълм, намиращ се на западния бряг на река Марониу на 6км разстояние от морето. Представлява един от най-внушителните примери за ранно заселване на острова.

Обитателите на Хирокития

са живеели в овални постройки от които е запазена само долната част, която е от камък. Стените са били от кал, слама и камъни. Покривите са били плоски и изградени от дърво, клони, слама и пръст. Външният им диаметър е между 2, 30 м до 9,20 м, а вътрешният от 1,40 м до 4,80  м. В центъра на постройката се е палело огнище. Заради високо изградения праг, археолозите смятат че постройките са служели и за подслон при наводнения.  Археологическите находки показват, че селището е представлявало множество такива постройки,  които са били разположени около един малък двор в центъра, където се е намирала мелница за смилане на жито.

Погребвали са мъртвите в ями във вътрешността на постройките,

те се запълвали с пръст и са се покривали със слой кал, като по този начин са възстановявали настилката. Гробовете са били индивидуални, мъртвите са поставяни обикновено на дясната си страна. Както в женските, така и в мъжките гробове са поставяни каменни съдове. Друг погребален обичай бил поставянето на необработен или неиздялан камък върху тялото на мъртвия. Вярвали са че по този начин ще попречат на мъртвия да се завърне в света на живите. От откритите скелети стигаме до извода, че жителите са били ниски (около 1.60см мъжете и около 1.50 жените) и умирали на възраст между 25-40 години. В повечето случаи са поставяли и предмети от ежедневието, например каменни съдове, огърлици направени от морски черупки, също така и каменни мъниста”. Цялата атмосфера те предразполага да се върнеш години назад и да си представиш как всъщност е изглеждало мястото и какво е било ежедневието на обитателите.

 

„Жителите са се изхранвали от лов, земеделие, животновъдство, събиране на диви плодове. Предметите с които са си служили са били изработени най-вече от камъни. Намерени са също така много каменни съдове и идоли, които в повечето случаи имат човешки вид.

Селището в Хирокитиа, както и други селища от тази епоха са напуснати внезапно

С течение на времето на това място са се заселили други през новокаменната епоха, когато вече човекът е открил керамичната техника (5000-3900г.п.н.е). От този период за жалост не е успяло да се запази нищо”. В желанието си това място да стане по-разбираемо за посетителя (това със сигурност са постигнали), но също и за запазване на древното селище, Археологическият отдел решава да пресъздаде 5 кръгли постройки. Използвани са традиционни материали и строителни техники. Във вътрешността на постройките са поставени автентични предмети от тогавашната епоха.

 

Изкачвайки се по една стръмна, но обезопасена пътека с много маслинови дръвчета около нея, се открива красив изглед на местността. Също от тук добре се вижда коя част от постройката се е запазила до днес.

А така изглежда от птичи поглед. След около час разглеждане на комплекса и вече знаещи нещо повече за историята на острова е време да се върнем в реалността и да се отправим към крайната цел за днес…

Автор: Юлиана Михайлова

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Кипър – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: