Демократичният монархизъм – nihil novi

В средата на XV век в херцогство Бургундия, днес част от китната френска провинция, започва оформянето на това, което всички ние познаваме от приказките, филмите, романите и историческите книги, а именно – кралския двор. Това е институцията, която доминира европейската политика през следващите три столетия, а в последствие, преливайки в сходни институции, продължава да доминира политическия живот на нашия континент и до днес.

В този смисъл, България по нищо не се отличава от останалите държави, както и подсказва заглавието (nihil novi – от латински – “нищо ново“; съществува и като правен термин). Като изключим Калоян (1197-1207г.) ние крале не сме имали, но за сметка на това си имаме кралски двор, и то не само един, въпреки че е неформален и няма да го видите директно изложен по витрините на родната политика. В текста по-долу използвам определени, присъщи на монархиите термини, които съм поставил в кавички, тъй като те са адекватни като смисъл, но не и като буквалност на своите функции. За да разберете каква е логиката, която автора на статията следва, смятам да обособя най-важните елементи на един кралски двор, пък макар и неформален и вие сами да прецените дали подобен феномен съществува у нас или не…

Кралят

Какво би бил един кралски двор без… крал. Кралят е главата, върховната институция, най-висшата форма на властта и заема почетното първо място на върха на политическата хранителна верига. Кралете са суетни, често арогантни, обичат да поемат пълната власт, но не и да поемат пълната отговорност за своите действия. Кралете се смятат за богопомазани и богоизбрани, в следствие на което  приемат, че нито една друга институция не може да седи над тях. Но освен тези качества, често вързани със суетата, за която Ал Пачино казва, че е любимия му от седемте гряха, кралете са и тези, които умеят да бъдат кукловоди. Успешния крал е успешен мениджър – той трябва да разбира от човешки ресурси, PR и базова социология. Трябва да умее да назначава правилните хора на правилните места, но и да умее да премахва неудобните персони, които петнят неговия престиж и авторитет (или както го наричат французите във времето на Луи XIV – gloire – бел. авт.) Кралят е човека, който изгражда двора, преценява кои да са основните компоненти на тази институция и на какви подразделения да разпредели своята свита.

Свитата

Кралската свита представлява най-близкото обкръжение на владетеля. Тя е свързана с него посредством родови и/или политически връзки, както и на базата на т.нар. “патронаж” (система, базирана на покровителството, позната още в древен Рим. По-слаби фигури или фракции предлагат услугите си на по-силни в замяна на протекция и обещания за издигане в политическо и/или социално отношение – бел. авт.) Именно в рамките на тази система, кралят, използвайки своето покровителство над членовете на своя двор разиграва техните позиции и интереси с цел да извлече максимална изгода за себе си и (евентуално) за държавата, която управлява. Свитата се базира около краля на принципа “дръж приятелите си близо, а враговете – още по-близо” с цел да осигури максимален контрол от страна на краля върху различните “центрове на силата” вътре в своята свита. Така, например, влиятелен “благородник” от “стар род” или пък “новобогаташ”, издигнал се до почетен ранг, които биха могли да застрашат лидерската позиция на краля, се привличат като доверени лица в прякото му обкръжение с цел да бъдат по-лесно контролирани и манипулирани. В този смисъл, най-важното нещо, което един крал трябва да постигне спрямо своята свита, е да се превърне в незаменим фактор в техния политически и социален живот по такъв начин, че премахването му да доведе до рухване на всички около него. Същевременно, кралят използва тази своя позиция, за да настройва всички фракции вътре в свитата си една срещу друга, с цел да ограничи тяхната сила и да пренасочи вниманието им от домогване до неговия пост, към ограничаване на амбициите на останалите политически фактори по правилото на римляните – “разделяй и владей”.

-Роднините-

Кръвните родственици на краля обикновено съставляват една от трите основни части на неговата свита. Техните претенции се базират на директната родова връзка с владетеля, било то по силата на кръвното родство или посредством принципите на правовото родство ( зетове, баджанаци и т.н.) Тази фракция (обикновено) е и най-ненадеждна по отношение на личните качества на нейните членове, тъй като ръководните позиции, които им се предоставят, не са заслужени по силата на някаква добродетел или проявен талант, а с цел да се задоволи чувството за роднински дълг. Следователно тези хора могат да компроментират сериозно краля чрез своите постъпки, а той, от своя страна, не може с лека ръка да се раздели с тях дори в подобна ситуация. Ето защо, кралете ще се стремят да осигуряват символични позиции за подобни хора или ще им поверяват постове, които на пръв поглед не са директно свързани с кралската власт. Друга опция е неофициално да стимулират развитието на техните частни инициативи (банки, PR агенции, футболни отбори и т.н. – бел. авт) с цел да ги държат (на пръв поглед) далеч от политиката.

-Приятелите- 

Освен роднини и кралят, както всеки човек, има близки приятели, които са били с него още от ранната му възраст. Те, за разлика от роднините му, са го подкрепили не от чувство за роднински дълг, а водени от привързаност към самата личност на краля. Приятелите са най-близките съратници на владетеля, споделят идеите му и често са първоизточник на много от политическите му програми. Приятелите са тези, които кралят се стреми да назначи на ключови позиции, от които зависи провеждането на заплануваната от него политика. Приятелите на краля са (обикновено) най-облагодетелстваната фракция в двора, тъй като се радват на същото (ако не и по-голямо) доверие, както и роднините, както и на сходна по обем търпимост. Приятелите не винаги са от същия социален статус, както останалите членове на двора, но кралят обикновено се стреми да ги издигне, раздавайки им титли, почести и материални блага.

-Служебната “аристокрация” и “експертите”-

Тези две категории съставляват останалата част от свитата на краля и дължат мястото си до него на постовете които заемат, както и на функциите, които изпълняват в служба на владетеля или по-висшата от тях самите администрация. Тези хора се ползват с най-малко доверие от страна на владетеля и най-лесно и често биват заменяни, обикновено понасяйки на свой гръб вината за провал на определена политика, продукт на кралското въображение или на творчеството на някоя от горните две категории. От друга страна, в тази категория спадат и всички онези личности, към които краля не изпитва някаква сериозна привързаност, но за които знае, че вършат работа и са необходими за провеждане на неговата макрополитика, без значение дали приятелите и роднините на владетеля са против съответната личност или не. Тук са хората, които лъскат имиджа на краля, водят твърдата, но необходима политика, с която горните две категории не искат или не смеят да си изцапат ръцете и в крайна сметка изнасят на свой гръб по-голямата част от реалното управление на страната. В замяна на сериозния труд, който обикновено полагат за да задържат своята позиция, тези личности са изложени на постоянната превратност на кралското благоволение. За да го спечелят, те трябва да извършват множество дейности, сред които (б)лизането на гениталии и отделителни анатомични органи е също толкова съществено, колкото добре свършената работа. Същевременно, тези служители се стремят към покровителството на някой от роднините и/или приятелите на краля и по този начин формират едни микро свити (или фракции), които гравитират около определена “извисена” личност, която разполага с пряк достъп до владетеля.

***

Друг принцип при формирането на фракциите е служебната връзка, базирана на това каква част от политическата власт принадлежи на определената група. Така, например, хората отговарящи за външната политика ще формират една фракция, а тези, отговарящи за вътрешната – друга. Вътре в тези служебни фракции могат и съществуват по-малки фракции, групирани на базата на подкрепата към водещата личност в голямата служебна фракция. От своя страна няколко служебни фракции могат да се обединят срещу друга група служебни фракции в преследване на по-висша политическа цел. Така, например, военната, дипломатическата и икономическата фракции могат да следват една политическа линия, докато вътрешнополитическа и фискалната да защитават точно обратната позиция.

Както виждате, формира се една сложна, многопластова система от съподчинени фракции и покровителствени връзки, в която добрия крал би следвало да се ориентира като в лабиринт. Всяко кривване от правия път води до политически грешки, спадане на престижа (рейтинга) и засилване на напрежението вътре в кралския двор. Това, от своя страна, води до рокади при лидерите на отделните фракции, загубата на кралското благоволение и преразпределяне на политическите блага и приоритети. Подобни сътресения са свързани с кризи, които могат да засегнат държавата също толкова зле, колкото управляващата структура.

***

Днес България, повече от всякога, се намира в една среда, доминирана от множество “дворове”, в които политическото и икономическо лидерство са тясно свързани в един сложен комплекс от фактори и елементи, в който собствениците на банки не бива да се отделят от собствениците на футболни отбори, авиокомпании, PR агенции, вестници, скъпи вериги заведения и т.н. Освен това, кралете не винаги са явни и понякога избират да покажат пред обществото един или няколко фаворити, които уж самосиндикално, но реално насочвани от кралската ръка, да следват определена политическа линия. Да си крал не означава задължително да си на първа страница на вестниците. Понякога е точно обратното – кралят е човек, за когото не се говори, защото той самия не желае да бъде обсъждан…(ако не вярвате, напишете “Александър Лилов” в Google и при “Инструменти на търсенето” изберете “Последната година”)

Прочети цялата новина

Свързани новини: