Руската подводница в гьола с шараните

Много са заблудите, с които ГЕРБ се опитва да „омагьоса” избирателите в оценките за себе си преди парламентарните избори, но най-голямата е мнимата „твърдост” на партията пред Русия.
За пример обикновено ни дават протаканото три години решение за спиране на АЕЦ „Белене”. Това престъпно протакане струваше на България още милиард евро- т.е. над двойно повече, отколкото похарчиха от тройната коалиция със заложената от нея финансова бомба в блатото край бившия концлагер.
За внимателния наблюдател е ясно, че решението за спирането на проекта от 28 март 2012 г. очевидно имаше пряка връзка с небивалия ентусиазъм, с който Борисов реагира на няколко протеста през януари същата година срещу шистовия газ и разпореди на парламента за по-малко от седмица след тях да угоди на руския натиск България да си забрани дори да знае, дали поне хипотетично разполага с тази суровина, конкурентна на руския монополен внос в страната ни.
Колкото и да се перчеше чрез глупостите на Дянков да „напляска” руснаците, двойнственият Борисов ( зодия близнак) така и не поясни например защо се е „чул” с Путин в навечерието на решението си да подаде оставка, като същевременно остави без коментар спекулациите, че бил посетил американското посолство в София.
От преписката относно съдбата на паметника, прославящ съветската окупация в центъра на София, която публикувам днес ( научаваме отговора с половин година закъснение след съответното запитване?!), можем да съдим обаче за това чии интереси защитаваше на първо място кабинетът „Борисов”. От политическия кабинет на външния министър Николай Младенов отговарят на писмо на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия на практика така, че да зарадват в Кремъл.
Договорът, на който се позовава българското министерство, без да бъде секретен, беше крит на практика 17 години, през които кой ли не се позоваваше на него, без той да е познат на публиката. Именно в този блог го публикувах за първи път на 27 ноември 2010 г.
В т.14 от него са изчерпани трите хипотези, според които България поема задължение като осигуряване на достъп: към костници, военни гробища и „културно-исторически ценности”. Въпросният съветски паметник, извисяващ се агресивно над българската столица, доказано не отговаря на нито една от тези хипотези. Въпреки това обаче, както ще видите, от българското(!) министерство говорят от името на една друга държава ( включително и покойната съветска)- при това в преамбюла на договора ясно е посочено правото на всяка от страните да постъпва суверенно спрямо този договор, включително като го прекрати, ако пожелае ( с година предизвестие).
На отговарящите от българската страна явно е наредено да намерят пролука и те я откриват в „ценностите, свързани с историята и културата на Русия”. Иначе казано, от българското министерство се произнасят с оценка, кое е ценно за Русия ( защото от Москва били пращали ноти в този смисъл, както ще видите от аргументацията на отговора):
член 14
Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.
Ако руските искания са по-важни за България от исканията на българските граждани, защо изобщо имаме българско правителство?
Ако руските интервенции за съветски паметници са толкова решаващи за българската позиция, защо тогава заместник-министърът на външните работи Марин Райков отказва на руския посланик Юрий Исаков Русия да вдигне край Шабла паметник на съветски подводничари. Припомних този факт, описан в книгата ми „Течна дружба” и той обиколи света чрез цитирането му в лондонския „Файненшъл таймс” и московския „Коммерсант” в деня на назначаването на Марин Райков за служебен премиер на България.
Непреходна максима ли е тук да се охранява съветско-руският интерес, при положение, че при наличие на суверенна българска воля през пролетта на 1993 г. представителите на българския народ в Столичната община гласуваха решение за демонтиране на този паметник, което не е отменено и до днес, но е спряно в последния момент под външния руски натиск от правителството на „Мултигруп” по онова време?

Очевидно е, че става дума за волята да бъдеш защитник повече на българския, отколкото на съветско-руския интерес в България.

Изводите оставям за онези, включително за „най-десните от десните”, които зоват да се гласува на ГЕРБ като „по-малкото зло” или като за автентично прозападна партия. Защото шарани има не само в гьола край Белене. Нека погледнат в очите истината и да им се проясни в мътилката дали там случайно не „плава корабче” и по-точно: руска подводница.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ПОЛИТИЧЕСКИ КАБИНЕТ

Към № 12ПР-1136

ДО
Г-жа Валентина МАРИНОВА
СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАРИНОВА,

В отговор на писмото, заведено с № 12ПР-1136 на 18.09.2012 в „Приемна” на Министерството на Външните работи (МВнР) и подадено от името на Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” (Сдружението), относно тълкуване на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация, съставен в София на 4 август 1992 (Договора от 1992), в сила от 1 април 1993, моля да имате предвид следното становище на експертите от министерството:

В чл. 14, ал. 1 от Договора е уговорено задължение на всяка от страните да полага необходимите грижи и да предприема необходимите мерки за намиращите се на нейна територия ценности, свързани с историята и културата на другата страна.

В цитираното по-горе писмо се съобщава, че Сдружението е получило писмо от бившия министър на културата в България, както и становище на Националния документален архив към МК, според които Паметникът на Съветската армия в София (Паметникът) не е/не притежава статут на недвижима културна ценност според българското законодателство.

Този паметник обаче е “ценност,свързана с историята и културата на Русия” – на “другата страна” – по смисъла на посочената по-горе клауза в Договора. На това основание руската страна многократно е отправяла вербални ноти по повод на състоянието на Паметника на Съветската армия.

Международноправно задължение за съхраняване на културно-исторически паметници и други обекти на материалната и духовната култура на другата страна правителството на Република България е поело и в чл. 10, ал. 1 от спомената по-горе Спогодба от 1993. според тази разпоредба „специално внимание се отделя на опазването на паметници и паметни места, свързани с историята на двата народа и за осигуряване на свободен достъп до тях”. Това задължение е независимо дали тези паметници или паметни места се смятат за културна ценност съгласно законодателството и на двете страни.

Съгласно Договора от 1992, не е от компетентността на МВнР или на друго българско ведомство да прецени доколко паметникът представлява културна и историческа ценност за другата договаряща се страна, в случая Руската федерация. В този смисъл, по силата на чл. 14, ал. 1 на Договора от 1992, за Паметникът на Съветската армия от българска страна следва да се предприемат мерки за запазването му.

С уважение:
Валери Р. РАЧЕВ
Началник на Политическия кабинет

Писмо до Министъра на Външните работа на България
ДО
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992
ОТ: СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Обръщаме се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.
Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ни към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор.
Член 14 гласи:
„Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия, ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член”.
Нашето сдружение получи писмо от бившия зам.-министър на културата Тодор Чобанов, в което той изрично заяви, че паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност според българското законодателство. Разполагаме и със становище от Националния документален архив към МК според което „ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство /ДВ бр.19 от 2009 г./.”
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Този спорен „паметник” продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и недемонтирането му в последните 21 години е крещящ и позорен акт за една демократична държава, за каквато се представя Република България. Паметникът на съветската армия окупаторка продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е безкрайно унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който вече няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му и неговото преместване на подходящо място, ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.
Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.
Разчитаме на експертите от Министерството на Външните работи да ни дадат становище относно това доколко ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ касае паметника на съветската армия в София.
С уважение: ………….
Писмото е внесено в МВнР на 18.09.2012

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: