Цветанов призна, че не протестите са свалили Борисов

Ако беше вярно внушението за Бойко Борисов като „строител на България”, за поколенията той би трябвало да остави колона с надпис: „Човек и дълго да лъже, все някога си признава и без да иска”.

Истината всъщност беше изречена днес от неговото второ „аз” Цветан Цветанов- дали е неволно или като израз на завърналата се самоувереност на бегълците от отговорността за управлението, това е въпрос с повишена чудност. За да се хареса пред чужденците Цветанов признава:

„Хората не протестираха срещу правителството, а срещу високите сметки и монополите в България. Това каза заместник-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов на конференция, посветена на България, в Баварското представителство в Брюксел, предаде репортер на Агенция „Фокус””.

С това свое изявление Цветанов бламира от сърце лъжите на своя началник, че той бил свален от „метеж”. Беше ясно, че се самосвали, за да постави в цайтнот всички, които не разполагат с добре наточените инструменти на властта и нейната партия, т.е., за да използва инерцията на властовия си ресурс за организиране и печелене на скорострелно свиканите предсрочни избори.

Ако човек се разрови година-две назад в цитатите ще види, колко често Борисов е въздишал мечтателно, че най-доброто за ГЕРБ би могло да бъде точно това: свикване на предсрочни избори преди упражняването на властта да ерозира необратимо доверието на избирателите в партията. Колко пъти само е повишавал тон със заплахата, че ако не го слушаме, оставката му била в джоба!

Трябваше му само повод. Дали сам си го създаде или използва обстановката, това е сред „мистериите”, около които вероятно дълго ще има спорове. И те едва ли ще бъдат разгадани категорично ( освен ако Цветанов не изпадне пак в някое откровение в чужбина, за да се похвали какви фокуси умеят да правят от ГЕРБ), защото истината е някъде по средата. Но е факт: оставката на Борисов изобщо не е предизвикана от „метеж” или от загриженост „да не се пролива кръв” (както патетично се обоснова той от трибуната на Народното събрание), а от егоистичния му нагон за лично оцеляване. Това, в превод на езика на парализираните от страх пред неочаквания за тях развой гербери, означаваше на 20 март всъщност заявка за тяхното… оцеляване също. Защото за къде са без вожда си!

В книгата си „Премиер на РъБъ”, която ще се появи до дни, давам и друг актуален пример за това, че при Борисов нищо не е толкова важно, колкото личният интерес. Читателите ще научат, че той е обмислял до последния момент да се кандидатира за президент през 2011 година по такъв начин, че и той цял държавен глава да (пре)бъде, и партията му да остане цяла- по модела на политическия вълкодав Георги Първанов. Някой- при това не кой да е- му застава обаче на пътя и този факт ще бъде голямо откритие за публиката, която вярва на самохвалните оценки на Борисов, че винаги печели на политическия тепих.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: