Задават се избори в условията на невиждана бедност. Някои казват, че това са поредни, а други, че може и да са последни, после да последва диктатура.

За всяко едно от всичките заветни 240 места на парламентарни банки има поне по 10 потенциални кандидати от всичките 7 200 човека, записани в листите.

Един месец ще се слушат обещания за манна небесна по градове и паланки, из махали и по разбитите градски улици и площади. Дали обаче всичките тези кандидати за депутати в мечтанията си към жълтите павета ще имат сетива за всеизпепеляващата тиха бедност наоколо, която така много ни уморява.

Стряскащо е всеки ден да виждаш, слушаш и четеш за бедни хора като за някаква даденост.

А бедността е не само материална. Бедност просмуква и духовните сили. Ценностите са изчезнали и човеците са оскотели. Даже животът вече не се цени от вътрешно изпепеления човек. И това в България не е само даденост, а е грижливо култивирано с години.

Какво ли мислят кандидатите за депутати за бедността? И колко пари ще се похарчат, за да заеме някой позиция във властта?