Станишев и Борисов в “симбиоз” срещу Пленвелиев- предстоят по(с)ледици

За много избиратели избиратели днес е трудно да припознаят свое политическо представителство- това се вижда и без статистическите везни, които измерват тежестта на „празнотата”, т.е. потенциално огромния вот (ако можеше той да бъде опакован заедно) на онези български граждани, които не биха гласували за възпроизвеждане на политическото статукво. Възможно ли е обаче двете водещи в проучванията партии да произведат така липсващия в публичното пространство авторитет, на който мнозина българи биха се доверили в бъдеще именно, защото е превърнат с обща мишена на уж толкова разделените БСП и ГЕРБ?

Хипотезата, че това може да се окаже личността на президента Росен Плевнелиев на пръв поглед изглежда странна. Той се възприема все още не просто за част от същото това статукво, но направо за негова емблема. Защо обаче все повече той се откроява като обща мишена на БСП и ГЕРБ и няма ли по този начин да бъде превърнат в техен антипод?

Жалка е атаката срещу Плевнелиев от страна на Борисов чрез неговите клакьори, че било много опасно президентът да бъде оставен без контрол да управлява еднолично. Защото самият Борисов не просто управляваше без контрол и демонстративно налагаше волята си на парламента чрез безмълвните си депутати, но и се гордееше с това всевластие до степен, че обичаше да се „шегува”, как над него е само „началника”, т.е. господ.

Същевременно „големият борец” за повече държава ( и държавност) Сергей Станишев, който след евентуална загуба на изборите през май най-вероятно ще се отдаде на скъпата си ( и скъпо платена) европейска кариера в Брюксел (намеци за което вече се носят из политическите кулоари там и в София), направи вчера едно твърде противоречащо на претенциите му за „държавник” изявление. Той заяви, че Росен Плевнелиев е „първият президент избран по съмнителен начин”.

Да припомня моята теза, че Георги Първанов, менторът на Станишев в политиката, беше избран за президент след един нерегистриран и непризнат засега истински български политически Уотъргейт. В книгата си „Президент на РъБъ” съм се обосновал, че в разгара на предизборната кампания през есента на 2001 г. от щаба на действащия президент и кандидат за втори мандат Петър Стоянов е изнесена поверителна информация за намерението му да извади доклад на контраразузнаването срещу свои опоненти. Първанов научава това от „къртица” ( която после прави шеметна кариера в БСП и в бизнеса), оттегля се от телевизионния сблъсък ( воден от моя милост по Би Ти Ви) под „благовиден”, но абсолютно несъстоятелен предлог да се види със симпатизанти в Русе. След това той оставя Петър Стоянов и Богомил Бонев да се „сбият” ( и да се изложат) пред цяла България. Така,благодарение на шпионската си предварителна информация, Първанов успява да натрупа точки, за да се окаже победител противно на всички социологически проучвания. Изненадата си остава до днес най-големия изборен сюрприз в цялата 23 годишна история на прехода.

На този фон твърдението за Станишев за Плевнелиев като „първия президент избран по съмнителен начин” е най-меко казано недостоверно. Опитът на лидера на българските, че и европейските социалисти, да делегитимира законността на избора на държавния глава е толкова сериозна индикация за нетърпимостта на червената централа към него, че заслужава специално внимание. С какво Плевнелиев, който дори не е членувал в ГЕРБ, но беше издигнат за президент от тази партия, дразни толкова много с днешна дата Станишев и компания? Нима те не виждат признаците за неговото отдалечаване от менторството на Борисов, което би трябвало да ги радва ( ако бяха искрени за „войната” си с ГЕРБ)?

Този път нямат нужда от вътрешно партиен шпионаж. Вижда се ясно обтягането на отношенията между между ГЕРБ и Плевнелиев, но това ги тревожи. Защо? За разлика от Борисов, който носи вината за протакането на цели три години и произтеклото от него доплащане на допълнителен милиард на руснаците за АЕЦ „Белене”, Плевнелиев заяви още в битността си на току-що назначен министър през август 2009 г. : „България няма да бъде повече троянски кон на Русия”. После стана първият български президент, който си „позволи” да пропусне митологизирането на българската благодарност пред Русия в речта си на 3 март 2012 г. – „разкрит” беше в това отношение от разгневения по този повод др. Румен Петков.

Сега имам една новина за другарите от „Позитано” 20 и за останалите, които искат да внушат, че Плевнелиев „топли мястото” на Борисов за следващите президентски избори. В книгата си „Премиер на РъБъ”, която ще бъде представена пред публиката на 25 април от 18 ч. пред Народната библиотека в София, опровергавам създаденото впечатление, че Плевнелиев е безропотна проекция на волята на Борисов.

Плевнелиев категорично е отказал на Борисов да го замести на премиерския пост като негов най-рейтингов министър и на практика е спрял началника си да стане президент- нещо, което Борисов е искал до последния момент преди да отстъпи и да се съгласи да издигне (със скърцане на зъби) кандидатурата на своя министър за държавен глава. Борисов просто няма друг вариант за отлично приет от Брюксел и популярен в България управленец, който спокойно да му пази наследството начело на правителството и с огромно нежелание дава път на Плевнелиев към държавния връх.

За „наказание” Борисов отмъщава на Плевнелиев като го унижава публично на самата пресконференция на другия ден, след като най-после е принуден да се откаже от мечтата си и дава пресконференция, на която през цялото време говори в присъствието на току-що номинирания от него министър на благоустройството, че… страшно много съжалява за това. Трябвало да е Цветанов, но се наложило, да е Плевнелиев. Борисов повтаря същото отмъщение в нощта на изборната победа, когато натъртва пред камерите и микрофоните своето менторство над Плевнелиев- с покровителствени жестове и с декларация, че новоизбраният президент щеше да е никой без него.

Всичко това не остава без по(с)ледици в отношенията им, по които те се хлъзгат надолу. Това не е предположение, а моя увереност, базирана на достоверна информация.Така че Плевнелиев не само не „топли мястото на Борисов”, но се превръща в най-важния фактор за неговото замразяване в политиката- сега и в перспектива.

Ето на тази двустранна и двусмислена основа се развива странният на пръв поглед антипрезидентски „симбиоз” между Станишев и Борисов, който праща остриетата си в компроматната война да атакуват медийно и политически човека, попречил му да стане президент. Но двамата другари по компроматно оръжие могат да се окажат всъщност инструменти за наточване на своята алтернатива в ситуацията , при която има толкова остра необходимост от това.

Двама се (правят, че се) карат, трети печели- ако прояви същата твърдост, както при отказа да замита следите след Борисов начело на правителството, превръщайки се в негов заложник без да има влияние върху партията му и парламента му. Играейки хазартно с номинирането на Плевнелиев за президент Борисов всъщност го е освободил от себе си и сега, опитвайки се да му оспори свободата на действие, попада в другарски „симбиоз” със Станишев, превръщайки президента в общ враг и възможна алтернатива на двуполюсния модел БСП-ГЕРБ.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: