мъжете се оказаха по-неагресивни и по-малко зли, явно смляни от подобни девойки:)

не знам на какви хора попаднах, но такава омраза не се е изливала върху мен май никога. масова омраза. и голяма част от хората, които я подкрепиха бяха в списъка ми с приятели, дори имаше хора, които харесвах сред тях. 

имам чувството, че се намирам в някаква огромна лудница, защото такава ярост просто не е нормална. да речем, че аз я предизвиквам с това, че съм себе си:), но е мега-нездравословна не само за мен, а и за изпитващите подобни чувства. направо е патологична.

и си казах щом към мен хората са способни на такава омраза, какво остава за хората за "мразене", баш различните... доста ужасяваща картина. 

вчера циганското семейство каза, че им е страшно трудно да оцелеят не само заради това, че няма работа, но и заради отношението на хората към тях. аз се оплаквам от омраза, а тези хора какво търпят?!? да, много от тях правят кофти неща, но не всички, има много свестни хора. в страна в която бялото население никога не е имало чувството, че е расистки настроено просто защото е отказвало да забележи, че има и хора с по-тъмна кожа, е адски трудно да се излезе от дъното. много тъжно. различността във всякаква форма тук е повод за ненавист. а откритостта и липсата на лицемерие...презирана, но и предизвикваща панически страх, който пък предизвиква омраза... верижни, ежедневни реакции на падение под всякаква форма и по напълно нелепи причини. разделението и омразата стават все по-големи. и да, тук се живее трудно, трудно се оцелява, трудно се изкарват пари, всичко е потънало в лайна, но трябва ли да се избиваме един друг заради това??? вероятно да, ако човек няма вяра в някаква по-висша сила от себе си. ми тогава да ми направят една клада на площада, и да ми драснат клечката ако това ще ги направи щастливи. тия неща са се случвали някога в салем.