Висящ фейсбук срещу (же)лаещите душмани

На 25 април, четвъртък, от 18 ч., пред Народната библиотека в София ще се състои премиерата на „Премиер на РъБЪ”.

Така звучи лаконичната покана за петата ми поредна книга, която представям пета поредна година. Пак е на открито, пак е в центъра на София, пак е на символично място- този път пред цитаделата на писмовната памет на Българи в столицата ни, под „охраната” на светите братята Кирил и Методий, в обкръжението на цъфтящите екзотични дръвчета, предимно японски вишни. Това е вероятно най-красивото кътче в София, където каня желаещите на премиерата.

Но не всичко е толкова красиво във връзка с подготовката за представянето.

За първи път представянето на моя нова книга става в предизборна обстановка и това е отлична предпоставка за медиите повече от всякога да откажат разгласяването заради спазването на правилата на предизборната агитация повече. Първите сондажи в това отношение говорят именно за подобна вероятност.

Но има и друго…

На връх рождения ми ден на 16-ти април, когато отговарях на многобройните поздрави, препратени в мейла ми от фейсбук, акаунта ми в мрежата блокира. Само за час-два бях отвърнал на повече от сто поздрава, които използвах да поканя всеки един добър човек на представянето на книгата, когато изведнъж поздравите рязко спряха. Като един наивник на напреднала възраст реших, че ентусиазмът на публиката просто е секнал (макар и подозрително рязко).

Оказа се, че акаунтът ми във фейсбук, който практически не ползвам за друго, освен да отговарям на съобщения, препращани в мейла ми, но ми е нужен веднъж в годината да каня желаещите да получат автограф, е блокиран. Вече трети ден. Безвъзвратно, изглежда. Сега и да направя нов, той няма да послужи за разгласяването на събитието в толкова кратък срок.

Дали е случайно? При това в ситуацията, когато фейсбук може да се окаже единственото средство за масово информиране на потенциалната публика? Дали някой не се погрижи да не се повтаря „безобразието” на представянията на книгите на Иво Инджев да се събират стотици хора?

Доколкото разбирам, срещу мен е използван фактът, че във фейсбук имам повече от 5 хиляди приятелства. Ясно е, че огромната част от тях за мен са загадка като личности. Но един от онези, на които съм отговорил на 16-ти април през мейла си, е изпратил съобщението си до мен от фалшива страница и сега от моя се иска да докажа невъзможното- че разпознавам произволно показани снимки на “приятели”. Иначе казано, фейсбук ме “пази” от неприятели, но така, че вече нямам акуант, което е извършено преднамерено.

Обръщам се с молба към читателите, които искат да помогнат, да използват своите възможности в мрежата за разгласяване на поканата за 25-ти април.

Смея да твърдя, че въпросът не е личен. Ако успеем в това начинание ще покажем на „когото трябва”, че може да се самоорганизираме въпреки организирания от тях бойкот.

Както казват в Русия, там има две партии: на властта, която управлява през телевизиите и на свободните хора, които намират убежище в интернет. И тук е така. Ето защо има смисъл да проверим силата на свободата (си) чрез бойкотиране на бойкота- това ви предлагам.

Корицата на новата книга вече е на фасадата на блога. Напук на фасадната ни демокрация.

Излиза, че се обръщам с молба за „висящ фейсбук”, което си е жива просия, но си го позволявам заради каузата да не се оставяме да ни ритнат табуретката, върху която сме стъпили в мрежата- нашият последен остров на свободата. Да го направим въпреки (же)лаещите охранители на статуквото.

P.S. има и други начини за заобикаляне на този бойкот- онези, които имат достъп до ефир ( като гости), биха могли да обявят датата и мястото на представянето на книгата ( става дума за книга, не за “терористичен акт”!), но това е вече “лична саможертва” , каквато не мога да искам от никого.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: