за любовта от апостол павел и от мен:)

04/18/13 13:43
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

за любовта от апостол павел и от мен:)

"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що не звънти, или кимвал, що не дрънка.

И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“

- първо послание на апостол павел до коринтяните -

***

не познавам хора, които се обичат така, никой не ме е обичал така, никого не съм обичала така.

взаимните обвинения с които обикновено се разделяме са често отвратителни и инфантилни ревове за неполучено внимание, неоценена "любов" и наранено его. понякога тези ревове не спират по време на цялата връзка, и тогава се чудиш какво ти се случва. партньорът ти дете ли ти е, ти майка ли си му, сестра ли, баща ли, брат ли, или всички заедно, и защо трябва да отглеждаш възрастни хора, които не поемат отговорност за постъпките си, а непрекъснато искат, искат и искат от теб отговорност към тях, те - гладните, жадните, незадоволените. и всякакви характеристики като "добър" и "добра" в такава ситуация отпадат. добротата няма нищо общо с егоизма.

повечето жажди са бездънни кладенци в които не можеш да видиш отражението си, поглъщат те към черното си дъно, и колкото повече се опитваш да ги утолиш, толкова по-дълбоко потъваш, и светлината толкова повече се отдалечава. идва моментът в който приемаш кладенеца за свой дом, жаждата за твое изпитание, мракът за философски камък. тогава най-доброто е да си биеш яки шамари докато наистина ти светне пред очите с онази светлина, която е твоя, която не дължиш никому, която ти е дадена от силата, и която никой не може да ти отнеме освен ако не му позволиш.

раздялата е най-добрата форма на любов, която можеш да приложиш в тази ситуация. най-полезната и за двете страни.

може би човек не трябва да се преструва, че обича когато най-голямата му любов е жаждата. първо да се справи с нея без да взима други хора за заложници, тогава да посяга към душата на обекта на чувствата си, защото жаден човек не може да дава, а само иска да взима. да пъха и тъпче в бездната на някакво приключило прекалено отдавна за да бъде оправдание детство. дъното е, че тази ситуация няма дъно.

а всъщност всичко от което имаш нужда го имаш, абсолютно нищо не ти липсва - ако не си причинявал зло никому. заслужаваш собствената си обич, нямаш никаква причина да я нямаш. другото е обикновен mindfuck, който никой не заслужава, нито ти, нито околните. тогава жаждата ще бъде забравена.

апостол павел сигурно е минал през тежки неща за да може да каже това, което е казал. през колкото и тежки неща да мина, уви, пак няма да мога да го кажа. затова и не съм апостол, а само боец:)

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/18/13 13:43 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/04/blog-post_8454.html