Русе – кратък пътеводител

“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

• първата печатница в България (1864 г.)
• улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
• първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
• първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
• първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
• първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
• първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
• първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
• първият флотски духов оркестър (1881 г.)
• първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
• първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
• първата плетачна фабрика (1887 г.)
• първата търговска камара (1889 г.)
• първата фабрика за мебели (1890 г.)
• първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
• първата българска химическа фабрика (1895 г.)
• първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
• първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
• първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
• първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
• първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
• първият църковен орган в България (1907 г.)
• първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
• първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
• първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е “вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис “център” и бързо ще се озовете на бул. “Борисова”, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб “Нашенци”.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад “Свобода”). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на “Бърза закуска Вяра”, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като “Американското”). Преминавате покрай Математическа гимназия “Баба Тонка” (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад “Батенберг”.

Площад “Княз Александър Батенберг”

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

• Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

Снимка: Wikimapia.org

• СОУ “Христо Ботев” – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – “Върви, народе, възродени…”. Това е и гимназията, снимана във филма „Вчера“ от 1988 г., известна сред русенци и като “Бастилията”.
• Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. “Александровска”. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. “Елиас Канети”. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа “Чифлика” за традиционалистите (много добра и вечер), както и “Буда бар” за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по “Славянска”, която свързва площадите “Елиас Канети” и “Св. Никола”. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук (“Showroom”) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом “Канети”

Снимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

Снимка: Недко Иванов

• Православният храм “Свети Николай” и католическият храм “Свети Павел от Кръста” са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата “Свети Павел от Кръста” през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

• Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

Снимка: Официален сайт на МГ “Баба Тонка”

• Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей “Баба Тонка” е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

• Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.”Свобода”, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Снимка: Никола Груев

• Музей на градския бит – Къща музей “Градски бит на Русе” – популярна като “Къщата на Калиопа” сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан “Малката Виена”, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и “масова”. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

• Ирландски пъб “Тераса” – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
• Пицария “Рома” – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
• Сладкарницата на хотел “Рига” – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
• Ресторант “Понтона” – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
• Ресторант “Виена” – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант “Понтона” да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад “Свобода”

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад “Свобода”.

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877″. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

• Драматичен театър “Сава Огнянов” (известен още като “Доходното здание”) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант “Happy”.

• Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

• Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

• Сградата на Община “Русе” – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

• Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино “Роял”. Логично, носи името “Royal City Center”. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият (“Дунав Плаза”) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел “Дунав”.

• Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните “А’Катми” и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. “сух фонтан”. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера…

Църквата “Света Троица”

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил “неокласицизъм” и “сецесион”, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила “модерн”, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам билярд-клуб “Амброзия”), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото “Альоша”. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – “Мега Мол Русе” (има картинг).

Парк на младежта

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до “Вазата” е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е “Баба Яга”.

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант “Дунавски кът” с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

Днес тя е “Национален муз

Свързани новини: