Днес е Международният ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. 

Ден, в който е добре да си дадем сметка колко крехко е съжителството на различни етноси, религии и култури и колко бързо настъпва насилието, когато дадем път на враждата. 

За мен темата за човешките права, респекта и толерантността никога не е била служебна и формална. Нищо не е даденост - свободите трябва да се защитават всеки ден от силна държава, здрави институции и отговорни политици. 

Преди 102 години, в българското Народно събрание, група опозиционни депутати искат да се забрани на арменските бежанци да купуват земя. Срещу тях се изправят прадядо ми Никола Кънев и вътрешния министър Никола Мушанов:

Днес виждаме, колко са били прави: Век по-късно арменците са важна част от българското общество, от нашата култура, икономика, търговия и образование. Защитата, която са получили от българската държава в края на XIX и началото на XX век, се е отплатила стократно за сто години. 

Днес е ден за памет не само за престъпленията и техните жертви, но и за опасностите, които стоят пред нас като общество. 

И за смелостта и вярата в човешките права, които преодоляват тези опасности. 

Българското общество има достойна история на защита на човешките права и на просперитет на различните общности, в съвместен живот. Варна е един от тези примери на богатство и култура, създадени от хора с различен етнос и вяра, част от българската нация. 

.