НИЕ – ИЗБОРИТЕ ИЛИ ТЕ – НАС

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Все по-сигурно изглежда след изборите на 12 май в Парламента да има само пет партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и България на гражданите. Това значи, че на практика ще е невъзможно да се състави стабилно правителство и страната ще влезе в спирала на растяща политическа нестабилност. По темата днес разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, в интервю за Ройтерс бившият премиер Бойко Борисов каза, че ще е много лошо, ако България не успее да състави правителство след изборите, но ще е още по-лошо, ако състави правителство на всяка цена. Така ли е?

- Напълно съм съгласен, Фили. Скорошно провеждане на нови извънредни избори ми се вижда като по-добър вариант от безпринципна коалиция, която няма да управлява, само ще дава вид, че го прави. Тя ще е поредната заблуда, дошла на власт в полза уж на националния интерес, а всъщност – на заинтересованите от доразграбване на страната хора и кръгове. Това вече сме го живели при правителството на Любен Беров в средата на 90-те, при двойната коалиция на Сакскобургготски и тройната на Сергей Станишев между 2001 и 2009. Не че чисто комунистическите правителства на Луканов и Виденов свършиха нещо друго, освен да работят за обогатяване на себе си и мафията, но при тях поне имаше от кого хората да потърсят пряка отговорност, както и стана.

- Не стана ли същото и с кабинета Борисов?

- Не, Фили, тук нещата са други. И резултатите от последните проучвания, които дават пак стабилна преднина на ГЕРБ пред основния опонент, лявата БСП, потвърждават, че всъщност протестите, които доведоха до падането на правителството на Бойко Борисов, бяха, до голяма степен, изкуствено стимулирани. Но да не се връщаме към тази тема. В момента е важно, че всички социологически проучвания сочат едно и също – в бъдещия парламент ще има само пет партии, а, както каза по този повод социологът Кольо Колев – тежко и горко на онзи, който се опита да състави правителство в такава ситуация.

- Всъщност какъв е проблемът, не са ли пет партии достатъчни за целта?

- По принцип дори са много. Но точно в тази конфигурация – нищо не работи. И не само заради декларираната взаимна нетърпимост.  Например БСП казват, че никога няма да се коалират с ГЕРБ, ГЕРБ отричат БСП и ДПС като възможност за партньорство, България на гражданите, партията на бившия евродепутат Меглена Кунева пък твърди, че изобщо с никого няма да сътрудничи. В новата българска история има ярки примери, Фили, че такива приказки се забравят бързо след изборите заради други интереси. Но има и обективни противоречия, които наистина правят много от теоретично възможните следизборни комбинации практически невъзможни.

- Какви са тези противоречия?

- ГЕРБ, за да разшири електоралния си обхват, напоследък играе все повече в дясно, защото точно там е резервът от гласове. В споменатото интервю за Ройтерс например бившият премиер Борисов каза, почти като Чърчил, че не обещава онова, което се чака от него предизборно – бързо увеличение на доходите, а гарантира, че ще продължи с мерките за финансова стабилност, ще запази плоския данък, приоритета на бизнес подхода пред социалните мерки и други подобни, типично десни решения. С това абсолютно не може да съжителства нито сега, нито след изборите, лявата БСП, която пък обещава всичко – бързо повишаване на доходите, нови 250 хиляди работни места, отмяна на плоския данък. Още по-базисни за противоречието между ГЕРБ и БСП обаче са обратните им интереси за строителството на АЕЦ „Белене”. Така че тъй наречената „голяма коалиция” между тях, която да се създаде в името на националното спасение, изглежда невъзможна. От друга страна, нито една от тези две партии няма да има достатъчно депутатски места, че да може евентуално да направи правителство сама или само с един коалиционен партньор. Примерно, ако се позовем на резултатите от наистина най-последното сериозно проучване, това на Центъра за анализи и маркетинг, виждаме, че според него ГЕРБ ще има 93 депутатски места, БСП 75, ДПС 37, Атака 19 и България на гражданите – 16.

- Да те прекъсна за секунда – доколко реалистичен изглежда този резултат?

- Смятам, че реалното разпределение на местата ще бъде много близко до това, Фили. Мога да обясня защо, но е по-добре сега да довършим темата за противоречията. И така, при споменатата конфигурация, има само две партии, които могат да съставят кабинет – ГЕРБ и БСП. Както видяхме, комбинацията между тях двете отпада. ГЕРБ теоретично биха могли да направят също коалиция с ДПС, но практически няма да стане, защото толкова пъти са се клели в обратното, че собствените им избиратели ще ги отритнат. Третата възможност пред ГЕРБ е за тройна комбинация, тоест, коалиция едновременно с Атака и България на гражданите. Това е невъзможна комбинация заради полюсните про и антиевропейските нагласи, които дълбаят огромна пропаст  между двете партии. Но дори да приемем, че се реализира, като тройна коалиция то би било управление на ръба на възможностите, адски нестабилно, заради наличните принципни и безпринципни противоречия между ръководните партийни екипи. Изключен е също вариантът ГЕРБ да състави кабинет на малцинството, защото, за разлика от предишния мандат, сега ще им липсват не три, а близо тридесет мандата, докато територията им за лавиране като брой възможни партньори ще е силно стеснена. Пък и те никога не са се славили като диалогична партия с ясна визия за управлението, така че да могат да си намерят безкористен политически партньор за парламентарна подкрепа само по метода на убеждението. Но дори да приемем, че по магически начин ГЕРБ преодолее всичко това и все пак направи някакъв кабинет, Фили, следващата стъпка е уличните протести да избухнат с нова сила и той пак да бъде свален.

От гледна точка на БСП територията на възможностите е още по-тясна. При тях, заради синдрома 97-ма, тоест, страхът, че ако управляват сами, непременно ще бъдат прогонени с камъни от тълпите, отпада не само първият, но и последният вариант – да направят правителство на малцинството. БСП при всички случаи ще търси коалиция, за да размива максимално отговорността си, но, при споменатото разпределение на местата, няма откъде да я намери. Техните 75 плюс 37 гласа на традиционния им партньор ДПС не стигат. Оттам нататък – не може в комбинацията да се вкара Атака заради нейните класически противоречия с ДПС, а сътрудничеството с партията на Меглена Кунева пък е твърде непредвидимо в конкретните си измерения, ако изобщо е възможно.

С други думи, Фили, според мен отсега можем да се настроим за още едни извънредни избори. Или за още и още – кой знае колко време е необходимо, за да се нормализира, поне донякъде, българската политическа система. Но пък, в съгласие с постулатите на класическата психиатрия, може опасенията, свързани с това, да са плод повече на страх от неизвестното за нас днес, отколкото на страх от реалното, което утре ни предстои.

Прочети цялата новина

Свързани новини: