В България камбаните бият по два пъти за да прогледнат глухите

Една от нашите национални особености явно е в това, че тук камбаната наистина бие по два пъти за глухите, преди да прогледнат. Това е обяснението за очерталата се тенденция ГЕРБ да бъдат победители на изборите, които по логиката на демокрацията би трябвало да загубят катастрофално, но при едно условие: ако демокрацията беше популярна кауза.

ГЕРБ дадоха своя принос да разубедят още хиляди българи в ползата от демократичността на общественото устройство. Това е видно от факта, че поведението, езикът и маниерите на стопанина на ГЕРБ Бойко Борисов импонира на избирателите, готови да го наградят за арогантността и незачитането на елементарните демократични процедури, сред които е достатъчно да споменем автономността на „народните представители” от собствената му партия, третирани от него като лична собственост, на която нарежда публично какво да прави.

Дали ГЕРБ ще управлява пак е друга тема. Но въпросът е как е възможно да е победител в честно състезание след толкова скандали, абдикиране от отговорността за управлението и изобщо при наложеното върховенство на демагогската минималистичната гербаджийска управленска философия „бяхме супер, защото без нас щеше да е много по-зле”.

Не, не става дума за „феномен”. За съжаление. Щеше да е добре това да е изненада, но не е.Истината е, че България е жертва на процес, а не на някакво изригване. ГЕРБ просто са на път да повторят „подвига” на БКП, която смая света като единствената тоталитарна партия в Европа, завърнала се на власт чрез избори след рухването на комунизма през 1990-та година. Въпреки разрухата и самопризнанията на самия партиен елит за нея по онова време.

Новият шеф на БСП\БКП Петър Младенов описа на ръба на 1989\90-та година наследството на комунизма като апокалипсис. Но това не попречи на мнозинството избиратели да пожелаят да скочат обратно в казана и без да ги дърпат за краката- каквито и да бяха изборните манипулациите, това явление беше факт.

Ако си спомняте, тогавашните социалисти претендираха, че са реформаторите, които ни спасяват от това апокалиптично минало. „Доброто БКП”, ни спасяваше от „лошото” БКП. Това не ви ли напомня на сегашните обещания на ГЕРБ да си „поправят грешките”, спасявайки ни от себе си чрез ново управление с леки корекции на личностите във властта?

Процесът, който доведе до това толкова много хора да харесват вулгарния стил на Борисов, е свързан с дългогодишното и систематично ерозиране на ценностите на демокрацията, на чиито правила толкова демонстративно плюе човекът, който си плю на петите и избяга от изхабяващия го ежечасно премиерски пост само ден, след като заяви, че такова бягство би било „катастрофа за България”.

Това е същият вожд, който най-спокойно обясняваше, че е добре министрите му да бъдат подслушвани. С това той заслужи овациите на следовниците си, за които е добре потенциалните крадци и мошеници в обкръжението на едноличния управник да бъдат държави на каишка- по принцип както българите, за които Борисов обобщи, че били като кучета, заслужаващи именно това.

Борисов разбира какво привлича подобните му и им заявява: „колкото повече флашки вадят, толкова по-силни ставаме”. В превод, той апелира към незачитащите демократичните процедури да се обединяват като „пролетарии” срещу демокрацията под негово ръководство. При такава откровеност, как да не повярва човек в конспиративните твърдения, че ГЕРБ сами си организират скандла ас подслушванията? Ето че Борисов направо се радва, че го има, което е отговор на всички питащи, защото тъкмо „елитът” на ГЕРБ е обект на подслушванията, а не някой друг!

На хората в България медиите от години втълпяват, че демокрацията е виновна за бедността, корупцията, престъпността, обезлюдяването и прогонването на децата ни от страната. Няма значение, че децата бягат тъкмо в демократичните държави, където корупцията е жестоко преследвана, а не начин на живот, както тук. При опит за подобна реплика веднага ми отговарят, че „демокрацията не е за нас”. Това е буквално същото, на което учат и руското население, налагайки авторитарния евразийски модел ( захранван обаче с милиардите от природните богатства, с каквито ние не разполагаме), претендиращ да е работеща алтернатива на западната демокрация.

Ето защо пледирам България да се събуди и да избере между евразийския и продемократичния. Ще ни се наложи прегрупиране в тази координатна система, ако не искаме да ни изхвърлят от клубовете на проспериращия Запад, в които ни приеха с надежда да приемем и приложим правилата за членство, но вместо това се оказваме троянски табун на евразийците, които ни носят „дарове”, като АЕЦ „Белене”.

Ще се наложи да се изправим пред този избор след изборите.

P.S. За онези, които не са съгласни с моята теза ( най-вече защото е моя), препоръчвам да си спомнят зле прикритата подигравка на списание „Икономист”, което след очерталата се изборна победа на ГЕРБ на първия тур на президентските избори през октомври 2011 г. написа с вдигнати вежди, че българите са пожелали да им сервират „още веднъж от същото”. След което, както знаем, дойдоха бунтовете, скандалите и като се очертава…още веднъж от същото. Освен ако президентът Плевнелиев не докаже решително, че не е „същото”, а обратното.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: