“…Аз не съм способен на страдание. В това отношение съм голям егоист. В смисъл, такъв, че... Аз гледам така да подредя, че на мен да ми е угодно в живота. Така да подредя нещата, че да ми е добре на мен… За децата ми не съм оставал време да ги гледам. Никога не съм къпал бебе, никога не съм го приспивал. Никога не съм го преобличал. Никога не съм го водил на детска градина… Усета ли лабилнос..., усета ли страх…, усета ли разколебанос в нещо… паля три свещички… целувам богородичка, бог напред и аз след него, това майка ми е казала и излизам и се чуствам вече добре…”