Отрязан крак

Какво ми остана от тия празници? Хм. Може би – по-голямата сметка за телефон. Получавах непрекъснато есемеси и се ядосвах, че ще трябва да им отговоря. Не ми се щеше благодарение на моята лековата отстъпчивост и мекошавост да се пълни гушата на тежкарите от мобилния оператор. Някой ще каже – брей, какъв си стиснат! Това не е за мобилния оператор, а за Христос…а после – и за свети Георги! Ти поздравяваш хората! Човешко е! Абе оставете тая работа! Най-малкото – не ми се споменава напразно името Господне! Не ми се ще да казвам Христос возкресе и Воистина возкресе наляво надясно както се казва Мараба или Хелоу или нещо подобно. Христос е за тайната ми стая, за съкровените ми разговори – само с него…Не е за есемеси, някакси. Но – както и да е. Божието – Богу, мобилно-операторното – мобилнооператору. Майната им на печелещите от всичко. И от мъките и от радостите на хората! Ако празникът се заключи в рамките на стотина много възторжени есемеса – плюя на тоя празник. Както и ако се...

Прочети цялата новина

Свързани новини: