European Young Innovators Forum е европейски конкурс, който дава шанс на млади иноватори, предприемачи и хора с креативни бизнес идеи, които са започнали или желаят да започнат собствен бизнес nnoPitch offers all young Europeans to present their startups to a highly respected judging panel composed of Carlos Eduardo ESPINAL from Seedcamp, ...

Прочетох тема в един форум какво е това пилето:


Основен въпрос:
Защо пилето пресича пътя?

Отговори:

Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:
- За свое добро.

Аристотел:
- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.

Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

Роналд Рейгън:
- Забравих.

Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.

Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II
- Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.

Дарвин:
- Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:
- Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайзенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.

Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:
- Май пропуснах нещо.

Имало едно време (1977) един спътник, изстрелян от Хамериканците към небесата с послания за извънземните. Наскоро този спътник прелетял пределите на Слънчевата система и предизвикал грозни махленски спорове между учените, къде точно са границите на Слънчевата система.

На Voyager I се мъдрува и този леко странен диск, приютил на златната си снага цифрови (!) снимки, 20-30 песни и звуци от Земята. Измежду аборигените сме и ние, с което неимоверно се гордеем, разбира се.

 

 

Няма да им е лесно на извънземните да си пуснат плочата, просто трябва да прочетат инструкцията и няколко стотин години да помислят върху написаното.

 

 

 

 

 

Имало едно време (1977) един спътник, изстрелян от Хамериканците към небесата с послания за извънземните. Наскоро този спътник прелетял пределите на Слънчевата система и предизвикал грозни махленски спорове между учените, къде точно са границите на Слънчевата система.

На Voyager I се мъдрува и този леко странен диск, приютил на златната си снага цифрови (!) снимки, 20-30 песни и звуци от Земята. Измежду аборигените сме и ние, с което неимоверно се гордеем, разбира се.

 

 

Няма да им е лесно на извънземните да си пуснат плочата, просто трябва да прочетат инструкцията и няколко стотин години да помислят върху написаното.

 

 

 

 

 

Пияница сяда на бара в кръчмата, слага пред себе си будилник и започва да пие бира след бира. По някое време поглежда будилника, надига се и казва на бармана: - Два. Време е да си ходя. - Какво, два часа ли стана вече? - Не, станаха два будилника. Усмихни се, България! Юнаци като гореописания надали ще се увлекат по новата мания, наречена бира понг. Въпреки че пращаме цели 5 отбора за европейското по бира понг в Тулуза, у нас повече са желаещите да участват в дисциплината бирен маратон. Припомняме им, че прекаляването с пенливата напитка не е желателно и води до неловки ситуации: Корабокрушенци плуват с лодка из океана вече много дни, гладни, жадни... По едно време до тях доплува бутилка. Отварят я, а в нея - дух. Казва им: - Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание. - Искам морето да стане от бира! - викнал веднага единият. - Добре, правя го бирено. - казал духът и изчезнал. Гледат - вярно, бира навсякъде. Един обаче вика възмутено: - Какво направи бе, идиот? Сега...

Зелените подкрепяме идеята за създаване на многомандатен избирателен район в чужбина. Съгласно съществуващата номерация на избирателните райони в България, условно ще го наречем 32 многомандатен избирателен район (МИР). Конкретната ни идея е 32 МИР също да излъчва свои избраници, равнопоставени на броя подадени гласове на предходни избори. Смятаме, че на този етап е нормално от 32 МИР да се излъчат 12 мандата. Това е 5 % от общия брой на депутатите в Народното събрание и е приблизително равно на броя избиратели, гласуващи зад граница. По този начин всяка политическа партия ще трябва да излъчи свои представители, които да се кандидатират от този район и да вникне в проблемите на българите зад граница.

В оставащите дни до изборите още по-често ще чуваме за програмно правителство, експертен кабинет, националното спасение и т.н. И всичко това, разбира се, ще ни бъде обещано да бъде сътворено „с таланта на цялата нация“. Подобно говорене е лицемерно, цели само да скрие думата „коалиция“ и да даде свобода на политици да се заричат, че за нищо на света няма да влизат в коалиция с този или онзи.

Правителство без отговорност е и опасно, защото когато управляват анонимните „онези горе“, опозицията е само на улицата. Не може да не прави впечатление обаче усърдието, с което обичайните оракули ни убеждават от екрана колко неизбежно е България да бъде управлявана точно от програмно правителство.

С програма или програмно

Всяко споменаване на програмно правителство ме връща година и половина назад, когато фалитът на Италия беше въпрос на дни. Тогава доверието към Берлускони се изпари и огромният дълг на страната поскъпна рекордно. Трябваше да се реже жива плът и на сцената се появи програмното правителство на Марио Монти, което намали социалните разходи, увеличи данъците, промени пенсионната система. Никой не искаше да свърши тази мръсна работа, затова парламентът подкрепи програмно правителство.

Прилича ли ситуацията в България сега на ситуацията от есента на 2011 г. в Италия? Има ли пакет от неотложни, конкретни и краткосрочни мерки, които трябва да бъдат предприети? Два пъти Не. Докато Италия се нуждаеше от хирург за една операция, България се нуждае от дълготрайно лечение. Реформите в администрацията, образованието и правосъдието не са работа за една година, затова за тях е необходима и подкрепата на гражданите. Когато Марио Монти се яви на изборите, спечели само 10%. Горе долу толкова е реформисткият вот и в България.

Италианският вариант за програмно правителство отпада. Не звучи убедително и аргументът, че програмният кабинет затова е програмен, защото имал ясно разписана програма с мерки и срокове. Отворете интернет страницата на правителството и ще откриете програмите на няколко правителства назад – еднопартийно, двупартийно и трипартийно. Всичките с програми, т.е. и те могат да претендират, че са били програмни.

Аз знам, Българийо, аз знам…

Най-често оферта за програмен кабинет отправя БСП. Сергей Станишев твърди, че „България има нужда от програмно правителство, което да бъде правителство на националната отговорност и националното спасение”. Аха, ясно, значи правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев е било на националната безотговорност, така ли? Прекаляването с кухите лозунги може да бъде и коварно понякога.

Общонационалната опаковка винаги е била любима на левицата. Те нарекоха коалицията си „За България“, те обещават винаги да управляват с „таланта на цялата нация“, на техни митинги Веселин Маринов пропя за първи път „Аз знам, Българийо, аз знам…“ Е, сега я пее на ГЕРБ, но песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“ беше дарена на БСП и завинаги е собственост на „Позитано“.

БСП няма друг шанс да разшири влиянието си, защото всеки втори политик се зарича „Никога с БСП!“ и това е сериозен проблем за тях. Левицата се преопакова според нуждите на пазара и е готова временно да се откаже от табелата „БСП“. Изборът за тях е или се правим на маймуни, за да влезем в играта, или изобщо няма да помиришем власт. Номинирането на чуждия свой Пламен Орешарски за премиер е точно това. Офертата стана още по-приемлива, когато Орешарски заяви, че позицията на БСП за рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“ вероятно ще бъде преразгледана. Продуктът придоби съвсем търговски вид.

Без Борисов и Цветанов?

От дясно само ДСБ говори за програмно правителство. Ако се класират за парламента, програмата максимум на партията на Костов е да бъдат „ключов фактор за формиране на дясно програмно правителство“. Разклащането в ГЕРБ промени речника на политиците от малките десни партии. Доскоро хората на Меглена Кунева и Иван Костов казваха, че няма да направят коалиция с ГЕРБ. Сега все по-често казват, че никога няма да бъдат заедно с Борисов и Цветанов, а не с ГЕРБ. А действията на прокуратурата ако не помагат, поне не пречат на развитие в тази посока– дясноцентристко управление без участието на бившите премиер и вътрешен министър, чиято вечност започна да се пропуква. И президентът едва ли ще пречи на такъв вариант.

След изборите ще има нужда от честност – кой, с кого и какво ще прави. Размиването на отговорността зад някакво представяно като експертно-програмно-не-знам-какво-си правителство, може да изглежда удобно за партиите, но за избирателите ще изглежда точно такова, каквото си е – сговаряне зад гърба им. Тогава към прозорците на парламента ще летят не само домати, а Волен Сидеров спокойно ще може да започне от сега да реди следващото си самостоятелно правителство.

в.”Труд“

…но най-често почти никога не е някъде, където пациентите имат нужда от нея. Не, това не е смешен рефрен. А откровена трагедия, която некадърни и безхаберни политици и администратори ни принуждават от години зорлем да гледаме, пък и отгоре на това да плащаме за тази самодейност. В сряда например стана ясно, че операторите, които приемат сигнали за спешни случаи на единния телефон 112, нямали медицински познания и затова тепърва щели да се обучават по проект, финансиран от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Е, как тогава да искаме човекът от другата страна на жицата да реагира адекватно, когато го зовем за помощ, и да изпраща навреме линейките? Не можем. Даже някои ни увещават, че не трябва да им се сърдим, когато са груби и арогантни и не проявяват грам състрадание, любезност или - чудо невиждано тук - уважение. Защото, видите ли, заплатите им били нищожни и ние трябвало да отвръщаме на откровения им цинизъм с усмивката на щастливия глупак. Разбира се, тези...

Теленор Груп, един от най-големите мобилни оператори в света, представи в София своите планове за българския мобилен пазар по време на посещението на Кйел-Мортен Йонсен, изпълнителен вицепрезидент и директор за Европа. На 26 април Теленор Груп подписа споразумение с ОТЕ за придобиване на Глобул и Германос за сумата от 717 милиона евро. 

„Ще се възползваме от нашия опит в телекомуникациите, присъствие в региона и експертните знания на служителите на Глобул, за да предоставим най-добрите услуги на нашите клиенти и да подобрим позицията на компанията“,

заяви Кйел-Мортен Йонсен, изпълнителен вицепрезидент и директор за Европа на Теленор Груп.

Глобул – добре установена компания на пазара

От дълги години Глобул е вторият по големина оператор на разпределения между три компании пазар, с 4,5 милиона клиенти и пазарен дял от 36%.

 „Глобул е утвърдена компания с много голям опит и силни марки. Нашето намерение е да добавим и онези елементи, които ни направиха предпочитан оператор в други страни в региона“.

добави Йонсен.

Фокус върху високо качество на мрежата и мобилни данни

С Глобул Теленор планира да се съсредоточи върху качеството на мрежата и потенциала на мобилния пренос на данни и интернет-базираните услуги.

 „След като установим контрол на управлението на компанията, ще съсредоточим усилията си върху по-нататъшното развитие и модернизация на мрежата. Ние също така внимателно ще наблюдаваме и изслушваме нуждите на нашите клиенти на българския пазар и ще оптимизираме предложенията си за тях. Вярваме, че можем да предложим по-качествени услуги, които отговарят на нуждите на българските клиенти и създават стойност за отделния потребител и обществото“,

каза Йонсен.

Теленор Груп се очаква да започне дейност на българския пазар през третото тримесечие на 2013 г., тъй като придобиването на Глобул подлежи на съответните одобрения за сливане на Европейския съюз.

Силно регионално присъствие

Днес Теленор Груп присъства на 11 пазара в Европа и Азия и разполага с близо 150 милиона клиенти. В Централна и Източна Европа компанията оперира в Унгария, Сърбия и Черна гора. Теленор работи доказано добре в региона и търси възможности за трансгранично сътрудничество.

Теленор Груп е призната за социалния ѝ принос и корпоративна отговорност на всички пазари, в които развива дейност, потвърждавайки дългосрочния си ангажимент към обществото.

Визитка: Кйел-Мортен Йонсен

Кйел-Мортен Йонсен е Изпълнителен вицепрезидент и Директор за Европа в Теленор. Назначен е на 11 май 2012 г. Притежава 48 216 акции към 26 февруари 2013 г. Кйел-Мортен Йонсен идва от поста изпълнителен директор на Теленор Сърбия, която заема в продължение на три години. Йонсен е член на Управителния съвет на ВимпелКом от юни 2011 г. и в ОАО ВимпелКом (Русия) от юни 2007 г. Докато работи в Сърбия, Кйел Йонсен заема поста председател на Съвета на чуждестранните инвеститори в Сърбия от декември 2009 г. до декември 2011 г. Преди да се премести в Сърбия, Кйел-Мортен Йонсен е заемал редица ръководни длъжности в Теленор, в т.ч. старши вицепрезидент на Теленор за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и директор на Теленор Русия. До февруари 2008 г. е член на Управителния съвет на Голдън Телеком. Той има Магистърска степен по стратегическо управление от Норвежката школа по икономика и бизнес администрация в сътрудничество с HEC, Франция.

 

 

 

Близо четвърт век моята политическа позиция не е мръднала и сантиметър на ляво или към центъра, но последните събития все пак ме накараха да се замисля дали мърдането на другите не поставя въпроса от името на моето огледало: „това ти ли си”?

Оказва се, че съм вече като Бареков, който ни осведомява днес, че отношенията му с Бойко Борисов винаги били антагонистични. Всъщност дори му дишам пушилката на Бареков. Макар никога да не съм хвалил, обслужвал, обгрижвал и славил „генерала”-и дори не съм го призовавал да „товари в камионетките” гадовете престъпници, все пак не съм се оценявал сам като „главен враг” на Бойко Борисов, за какъвто сега се пише със задна дата Бареков.

Напротив дори, Борисов прояви инициативата да ме „извади пред скоби”( нещо като пред строя- като на публичен морален разстрел) миналото лято със заклеймяваща декларация по мой адрес, че съм нямал право да бъда „лидер на демократичните журналисти” ( за какъвто никога не съм се представял- нито пък съм се имал за говорител на народа и неговия гняв, в каквато роля се вживява Бареков напоследък).

Независимо от дългогодишната ми антагонистична позиция спрямо БСП обаче ставам по същата логика близък със Станишев и дружинката му. Ами да- щом не съм съгласен Цветанов и компания да подслушват незаконно, значи всъщност съм в един о(т)бор и с червените, които го атакуват предизборно по тази линия, нали така?!

Същевременно, при цялата ми споделена хиляди пъти непоносимост към популистката и вредна за България политика на ГЕРБ, която съм описал със средствата на сатиричната публицистика в последната си книга „Премиер на РъБъ” (отделяйки видно място в нея на медийното слугуване на тази партия от страна на Бареков и подобните му), в крайна сметка вече съм в окопа на ГЕРБ поне по един признак: забранен съм в ТВ 7. При това доста по-отдавна , след ето тази моя статия:
Бляскава безцеремонност коронова новия фаворит на управляващата олигархия
Иво Инджев ⋅ декември 1, 2011
„Като събитие от „национална величина”, което с помпозния си фалш и грандомания напомня т.н. журналистически награди „Черноризец храбър”, конкурирайки ги със своята нелепа тенденциозност в предпоставения и удобен за властта избор, БНТ излъчи пряко тази вечер (вместо „Лека нощ деца” преди централната си информационна емисия) церемонията по награждаването на „Мистър икономика” 2011 г.
Тази вечер се видя в националния ефир как вицепремиерът Цветан Цветанов изигра ролята на конферансието. Рекламираният от него бос се оказа най-близкият до властта банков медиен властелин Цветан Василев, чиято Корпоративна търговска банка стои зад масовото изкупуване на вестници, телевизионни канали и сайтове, за да ги превърне в послушен инструмент на властовата пропаганда в България”.
На следващата сутрин след тази моята публикация в блога директорът Бареков връхлетял при подчинените си и заповядал Иво Инджев повече да не бъде допускан на екрана на ТВ 7. Така и стана. Дори имаше смешки от рода на онази, когато блуждаещ екип на телевизията ме спря за анкета на улицата в центъра на София ( караха гражданите да кажат, че подкрепят политиката на вътрешния министър Цветанов по време на протести на полицаи срещу него), но се наложи да им напомня, че съм забранен при тях. Репортерката се сконфузи и ми си извини за грешката , т.е. извини се, че не е разпознала веднага врага в мое лице.
Така че сега съм в положението на ГЕРБ и на служебното правителство на Райков, което пък отказва да праща свои представители при Бареков.
Имам и други съмнения за образа си в огледалото, но да спра дотук, за да не полудея съвсем…Стига ми да съм едновременно в о(т)бора на Бареков, ГЕРБ и Станишев. Ужас, колко съм се променил напоследък- не двуличник, а направо триличник съм станал!
Понеже от това полудяване обаче трябва да се извади някаква (с)по(л)ука, ще се опитам да си назнача лечение.
На първо място спирам да критикувам Бареков, защото вече сме си еднакви ( дори може да се наложи да започна да псувам Борисов, за да догоня народния трибун с микрофоня).
На второ място стигам до извода, че не всичко е наистина такова, какво е изглеждало толкова години: от пълзенето на Бареков и подобните му в краката на Борисов и Цветанов изглеждаше, че те са му началници. Обаче явно не е било точно така. Техните началници са командвали тази пълзяща маршировка. Те явно и сега са определящи поведението им, щом Борисов и Цветанов си размениха местата с Бареков и сега той се държи като техен началник, а ББ и ЦЦ не смеят да се защитят от нападките му ( Борисов дори се молел Бареков да му прости, според твърдения на самия телевизионен директор)
Дали началниците в тази казармена история са само в Корпоративна търговска банка или спускат указанията за обръщането на палачинката направо от Москва, това в България никой не смее да попита. И правилно- щом невидимите властелини могат да наритат толкова позорно доказани честолюбци като ББ и ЦЦ, значи всички останали верноподаници по веригата трябва да си налягат парцалите. Което и правят.
Третия извод, който подозирам, е че палачинката може да се окаже с повече от две страни. Предстои да видим нови фокуси, когато тя се обърне пак. Ако е достатъчно дебела, каквато май е работата, ще се търкулне като медийна питка докато достигне дъното на тази приказка. Пък дано тогава повечко хора се събудят след онова „лека нощ, граждани”, с което хипнотизаторът от Мадрид започна преди 12 години да приспива уморения в чакалнята на Европа български електорат.

Share on Facebook

Пиесата от Карл Джераси „Недостатъчност” ще бъде поставена за първи път на българска сцена от студенти и възпитаници на АУБ. Премиерата е част от тържествата в чест на дипломирането на деветнадесетия випуск на Американския университет в България.

Така и недаденото определение за тези избори е, че те са възможно най-лесните. И след тях само падналите от небето ще имат право на демонстрации заради неудовлетвореност от неоправдани надежди и очаквания. Дежурното разочарование този път няма как да бъде обяснено с дежурното клише „пак излъгаха народа”. Този път народът няма как да изиграе ролята на наивната жертва и това е повече от хубаво. Защото все някога въпросният народ трябва да разруши собствения си стереотип за себе си, че е полуидиот, който не носи отговорност за постъпките си. Този път „пак излъгаха народа” няма как да мине за алиби на случаен исторически инцидент, в който народът по невнимание е участвал. На практика лъжци на изборите няма да участват. Участниците ще са такива, каквито са – със своите добре известни предимства и недостатъци. Всички партии със социологически шансове да направят следващото правителство, да участват в него или да бъдат само неизбежния пълнеж в парламента – коя от тях не познавате...

Бисер Троянов е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е съдия в Софийския градски съд, сега е съдия в Наказателното отделение на Софийския апелативен съд. От 2001 година Троянов е член на различни състави на Централната избирателна комисия за избори на президент, местни органи на властта, както и за избор на парламент. Магистратът е говорител на ЦИК. - Господин Троянов, притеснява ли ви паралелното преброяване на бюлетините от страна на чужда организация? - Паралелно преброяване имаше и в предходните избори. То се осъществяваше от социологически агенции, които бяха регистрирани в ЦИК въз основа на договори, които са сключили с медии или с политически субекти. Такова паралелно преброяване ще бъде извършено и на тези избори, нищо ново няма и нищо притеснително. Дори обстоятелството, че паралелно преброяване, редом с това на социологическите агенции или неправителствените организации, ще бъде извършено и от чужда организация. - Това се случва за...

Първият полет на частният товарен космически кораб Cygnus, който по рано бе планиран за началото на лятото , ще се състои не по рано от септември. Това е решила компанията разработчик Orbital Sciences поради необходимоста от замяна на единият двигател на ракетата носител.

При третия опит , новата европейска ракета Vega , успешно стартира от космодрума Куру във Френска Гвиана. Стартът на ракетата с три спътника на борда е проведен на 7 май 2013 в 5:06 наше време.

Поредният резил на българския съд.  И не ми казвайте, че бил резил на отделен матистрат. Прекалено много станаха отделните. Особено висшите отделлни орезилени магистрати.

4.1. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен;
5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;
5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; 

Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия към Висшия съдeбен съвет пише във фейсбук профила си "Да го духат сърбите!" по повод на не знам какво си. Към каквото и да е, няма право да го пише дори да си го мисли. Нормално е и разбираемо това да го каже фен от агитката на "Левски" или ЦСКА, както и някой от "Атака", но български магистрат, и то член на Висшия съдебен съвет.... Умът ми не може да го уразумеее... Той по парадоксален начин парадоксално потвърждава, че са прави крайните радикали от които твърдяха, че всички от съдебната система са маскари... Жалко... И много опасно. Единственото лекарство е промяна на конституцията в посока осигуряване на възможност за самолечение на съдебната система от туморите, които я саморазяждат. А именно - избиране на Висшия съдебен съвет пряко (а не чрез двустепенни избори) само от съдиите.

Писателят Георги Мишев ще получи днес Голяма награда „Константин Константинов” за цялостен принос към българската литература. Връчването на наградите ще се състои тази вечер от 17.30 ч. в Драматичния театър „Стефан Киров” в Сливен в присъствието на вицепрезидента Маргарита Попова.

В категорията „Автор” наградата получава Божана Апостолова. Носител на националната награда "Константин Константинов" в категорията „Илюстратор” е Борис Стоилов. Тази година награда в категория „Издателство” не се присъжда.

Журито за конкурса бе председателствано от Игор Чипев, директор на сектор „Литературно наследство” към Министерство на културата.

Анжело днес ще ни води до една от забележителностите на Холандия (те си имат нов крал вече :) – Мадуродам в градчето Схевенинген край Хага. Приятно четене:    

Мадуродам, Холандия

Гъливер в света на лилипутите

Пътни бележки  

Вместо увод

Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.  

Мадуродам

Адрес: George Maduroplein 1 2584 RZ Den Haag The Netherlands Раб. време: 9:00 – 20:00, касите - до 19.00 Телефон: +31(70)4162400 Факс: +31(70)3512185 GPS: 52.099269,4.29942 Web: http://www.madurodam.nl/en/

    Исторически миниатюрни модели на градчета са съществували от незапомнени времена, но такива със статут на туристическа атракция съществуват от 30-те години на 20-и век. Повечето моделни паркове са изградени в мащаб, който варира от 1:76 до 1:9. Континентална Европа и Азия обикновено предпочитат мащаба от 1:25, докато в Северна Америка и Великобритания се използват 1:12 и други варианти.

Мадуродам (Дигата “Мадуро”)

е миниатюрен парк и туристическа атракция в квартала Схевенинген на Хага, Нидерландия. Той е наречен на името на Георг Мадуро, еврейски младеж от Кюрасао, които посреща Втората световна война като студент по право в Лайденския университет. Мобилизиран е като лейтенант в кавалерията с гарнизон Хага и участва в битки с немските войски. След капитулацията на Нидерландия на 15.05.1940 г. половин година е затворник в Хага, а след освобождаването му се присъединява към Съпротивата. При опит за извеждане на свалени английски летци през Испания е заловен и изпратен в Саарбрюкен, а по-късно - в концентрационния лагер Дахау, където умира през февруари 1945 година от тиф. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] През 1946 г. Георг Мадуро е награден посмъртно със знака на Рицар 4-а степен на Военния орден на Уилям, най-високото и най-старото военно отличие в Нидерландия. Сравнявано с френския Орден на почетния легион, това отличие е присъждано много по-рядко. Мадуро е единственият холандски гражданин от Антилите, който някога го е получавал. След войната Йосиф и Ребека Мадуро даряват всичките си спестявания за изграждането на мемориален парк на името на единственият им син. Идеята за тематичният парк среща подкрепата на Дружеството на студентските санаториуми и досега приходите от дейността му отиват за подпомагане на санаториуми и други оздравителни заведения. Като всеки град и Мадуродам си има кмет. При откриването му на 2 юли 1952 г., принцеса Беатрикс, тогава на 14 г., е назначена за кмет на Мадуродам. След като става кралица на Нидерландия, тя се отказва от тази функция, но остава патрон на града. Предполагам, че абдикацията й на 30.04.2013 няма да промени това. Сега кметът на Мадуродам се избира от младежки общински съвет, състоящ се от 25 ученици от училища в региона. Мадуродам е разположен е на площ от около 18 дка, в който има над 300 макета, 6000 малки дървета и 30 000 цветни луковици. “Жителите” на града са много хиляди (само на “Амстердам Арена” 6000 зрители подкрепят любимите си отбори), от които 35 “гиганта”, занимаващи се с поддръжката на макетите. Преди са се използвало дърво за направата им, а сега - метал и синтетични материали. В някои експонати е вложен много труд - например офисът на ING Bank е “строен” 4 години! Дърветата, храстите и цветята се поддържат до необходимата височина. Дървета, които достигат до 15 м. височина, тук са високи 60 см. Единствено плуващите в каналите шарани внасят дисхармония - в реален размер те трябва да са като кашалоти. В парка са изградени перфектни копия в мащаб 1:25 на културни и промишлени сгради и проекти от цяла Нидерландия. Много от експонатите са механизирани - можете да наблюдавате църковна церемония “в действие”, рулиращи самолети, гасене на пожар в пристанището и т. н. Холанците си запазват старата слава на практични хора с изключителен търговски нюх и предлагат срещу парите ви само първокачествена “стока”. Във всеки момент можете да си купите миниатюрен чифт сабо за 25 цента, но къде по-забавно е да пуснете монета от 50 цента, фабриката да започне да работи и камионче да ви докара току-що “произведения” сувенир. Мадуродам постоянно се развива. Каквито и цифри да се споменат, бъдете сигурни, че само след няколко месеца те вече няма да бъдат актуални. Наскоро бе направена голяма реорганизация на парка, като сега той е разделен на три тематически участъка: Центърът на града, Светът на водата и Островът на иновациите. В Центъра са обособени на красивите сгради и обекти на Нидерландия, В Света ще ви покажат хилядолетната борба с водата - приятел и враг, а Островът представя световния принос на ниските земи в архитектурата, иновациите, спорта, развлеченията и дизайна. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] На входа ви посрещат Гъливер и лилипутите[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="540"] Ханс Бинкер (или Петер от Харлем), който запушил с пръст пробойна в дигата и спасил страната си[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Родната къща на Георг Мадуро[/caption]

  [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Кралският музей в Амстердам[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] През капандурата се вижда “Нощната стража” на Рембранд[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Шараните също са любопитни[/caption]

          Екскурзията до Мадуродам можете да съчетаете с разходка до центъра на Хага или до плажа на Схевенинген. Ние избрахме втория вариант.

Схевенинген

е модерен морски курорт, най-известният в Нидерландия. Той е един от осемте квартала на Хага, но има и статут на полу-самостоятелно селище. Крайбрежната зона е напълно обновена, с нови кинотеатри, търговски обекти, казино, крайморска алея и т. н. Разбира се, бетониране, каквото наблюдаваме в Слънчев бряг и другите ни курорти, е напълно немислимо. Плажуването е нещо относително - през августовските жеги, когато температурата на въздуха може да стигне до немислимите 23-25 градуса, а на водата на Северно море - до 18-20 градуса, плажовете са пълни. Аз не бих рискувал, но за холанците 15-16 градуса (юни) е вече много добра температура за морска баня. Не пропускайте на посетите кея, който представлява 60-метрова кула с повече от 300 стъпала. Той е на 2 нива - долното е затворено и помещава панорамно кафе и търговски обекти, а горният е открита тераса.

 

        Още снимки: Мадуродам, Схевенинген   Автор: Анжело Ангелов Снимки: авторът Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Липсата на популистка алтернатива на ГЕРБ няма да концентрира наказателния вот, но това не значи, че ГЕРБ няма да го инкасира. Той просто ще се разпрeдели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. И в това няма нищо лошо или ненормално - както вещаят социологическите и прочието врачки воглаве с преброителскния гуру проф.Михаил Константинов, обясняващ защо не бива да си даваме гласовете на малките партии - сакън да не загубели. Изобщо сума учен народ в последните 10-20 дена се упражнява в сума медии да ни обяснява същото, ама много загрижени се оказаха всички учени за нашите гласове да не сме си ги загубили. Като някой голям човек много  се загрижи за мен, винаги се питам "каква му е далаверата?"

И в конкретния случай отговорът е ясен: Далаверата на всичката социологическа паплач и големите партии, които тая паплач обслужва (БСП, ГЕРБ и ДПС), е да не се гласува за малките партии. Затова непрекъснато ни набиват в главата мантрата "разпиляване на гласовете".

А това, че наказателен вот срещу ГЕРБ в полза на малките партии ще има, е видно и от един много интересен факт във фейсбук, вижте скрийншот, тълкуванието по-долу:

616 споделяния на картинка не се сещам да съм виждала във фейсбука сред моите приятели. А моите приятели не са, повярвайте, средна ръка хора, камо ли такива, дето викат "Левски, оле", "Циганите на сапун", ходят по улиците с бутилка бира и изобщо май нямам приятели от долната класа. Приятелите ми са от целия политически спектър - леви, вкл. крайно леви - и комунисти; десни, вкл. СДС-ари, мразещи ДСБ, и НДСВ-ари като Владо Каролев; сума атакаджии и купища други националисти; стари приятели от Зелените; хора от антисистемните движения, възникнали от протестите; и няколко гербера се въдят, но те са за присъствие, щото са мълчаливи, такава им е породата, не са словесни същества.

Разбира се, нито съм си адвала приятелите по политически критерий, нито - вярвям, те са ме избирали по него. В случая споменах принадлежността на приятелите си във фейбуск за друго:

Щом разнообразната  политическа общност от моите приятели с такова огромно мнозинство споделя горната картинка, значи за ГРОБ нещата не са добри. Значи, че всичките - и леви, и десни, и националисти, и зелени, и протестираращи против системата ще гласуват против ГРОБ. Сега, разбира се, всеки от горните социолЪзи ще скокне и ще рекне, че фейсбука не е представителна извадка. Да, знам, ще рекна аз. Ама той е друго силно социологическо средство. Във фейсбука виждаме т.нар. опиниън мейкъри, т.е. хората, правещи обществено мнение. Хората, които формират общественото мнение в малките групи, т.е. влиящите въру други да си сформират нението. Хората, които имат авторитет в семейството, в блока, в квартала, сред колегите, във фирмата, сред съседите. Това по правило са по-образованите, с по-добър материален и социален статус, с по-добро положение, с прилично семейство и изобщо добре изглеждащи и прилично държащи се. Е, ами тези хора са най-силно представени сред моите приятели. Т.е. имам основание за прогнозата си наказателен вот, който ще се разпредели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. Остава да чакаме дали ще се потвърди. Ако не - ще си посипя главата с пепел.

Така че размислете на 12-ти:

Дали да повярвате на лъжливите врачки, че трябва да си дадете гласа на старите големи лъжливи партии?

В Сирия е блокиран интернет, причините засега са неясни

(Не)добре забравено старо

Европейският парламент реши да се заеме с подслушванията в България

Определени бяха финалистките на второто по ред издание на конкурса „МИС БЪЛГАРКА В САЩ”. Събитието ще се проведе на 25 май 2013 година в “Metropolitan Pavilion” в Ню Йорк.

Продукти за 4 порции:
1кг пилешки дробчета
300г спанак
1ч.ч. ориз
1 връзка пресен лук
1 морков
няколко стръка пресен тарос
щипка индийско орехче
щипка червен пипер
няколко листа пресен джоджен
1к.ч. Амарето ликьор
1ч.л. сол
2- 3с.л. олио
100г топено сирене с вкус на гъби

Приготвяне:
Пилешките дробчета се слагат в гевгир. Премиват се. Оризът се накисва в съд с вода. Спанакът, лукът и морковът се почистват. Спаначените листа се слагат в купа с вода. Оставят се за половин час. След това се изхвърля водата. Листата се мият поотделно. Пилешките дробчета се слагат в гювеч. Добавя се надребненият спанак. Останалите зеленчуци се измиват. Морковът се стърже, а луковете се режат на колелца. Смесват се с ориза. Слагат се в гювеча. Продуктите се объркват. Налива се Амарето, олио и 3 чаени чаши топла вода. Поръсва се сол, червен пипер и индийско орехче. Добавят се нарязаните зелении  и топено сиренце. Съдът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна, един час.

Радослав Стоянов: Да бъдеш гей, само по себе си не те прави лош или добър

Политическа чистоплътност? Едва ли един бивш министър на вътрешните работи ЦЦ не разполага с купища страхотни компромати, злепоставящи клеветниците на ГЕРБ. Десетките хиляди СРС (специални разузнавателни средства) няма как да не са документирали афери и на обвинителите, сипещи отвратителна помия върху набедената от тях жертва. Ако това е отговорът на „висящия“ въпрос, то би следвало да обявим ГЕРБ и нейните двама лидери за най-етичните политици не само в българската, но и в цялата световна история.

  Наближава лятото, разходките по парковете и пълненето на детските джобчета със всякакви СЪКРОВИЦА. Показваме ви няколко идеи...

Обичам българските книги, които чета, да са ми свежи, близки и каращи ме да мисля. Рядко ми се случва, но когато тези три елемента са факт, съм повече от доволен. Разбира се, те не са достатъчни, за да бъде дадена книга шедьовър, но нека не сме чак толкова взискателни.

Така и с „Апарат“ на Васил Георгиев. София, някъде в 10-те години на XXI век, тренди субкултурата на антиконсумеристки настроените wannabe-та се е превърнала в стройна организация, благодарение на своя „вожд“ Арлекс. Картелите са се обединили във Вериги, а начело на града стои добре заформен в няколко мандата чичко - а бе, познато надвесена история, от която (уж) се отървахме на косъм. „Хармония“ малко по малко се е разпростряла отвъд хипарските си настроения и се оказва... сова. Знаете в кой смисъл.

Лесно разделям книгата на две части - амбициозен старт с вплетени доста теории в стил Нейоми Клайн (спомената и като гостенка на Арлекс в самата книга) и след това по-ърбан екшън, напомнящ ми малко „Лора от сутрин до вечер“, но в по-добро изпълнение. Отвореният финал също е вид предимство, защото накрая нещата съвсем загрубяха и героите определено има какво още да покажат.

Динамична, с доста twists and turns, „Апарат“ се появява в момент, в който към био-вълната в градската среда бързо се присъединиха пазаруването от секънд хенд магазини не-за-бедни, отричане на големите корпорациии, носталгията по едни отминали времена и дублирането на почти всяко „вървежно“ столично заведение на доскоро безлюден плаж по черноморието... А и като добавим, че хитът на Лято 2013 вероятно ще е тази песен, в която се пее „Но защо са ни много пари... все едно е, ако нямаш мечти и купуваш вещи без да ти трябват дори“, картинката е пълна:

Както се казва, perfect timing за Васото. 

Много сме доволни и макар книгата да е около 3 от 5, е страхотен дебют в роман-изирането за Васил Георгиев.

По-голямата част от членовете на Българската търговско промишлена палата не виждат в предизборните програми на партиите конкретни мерки за изпълнение на поетите обещания. Това показват резултатите от проведено анкетно допитване сред членовете на Палатата в периода 25.04-26.04.2013 г., във връзка с предизборната кампания и обявените ангажименти. 53% от анкетираните споделят, че в предизборните програми липсват конкретни мерки за изпълнение на обещаното.

Пламен Асенов

01. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=31

През 1804 година, когато във Франция Наполеон се провъзгласява за император, във Виена се случват две забележителни неща. Първо, Франц ІІ, император на над 800-годишната Свещена римска империя, която съществува само още две лета, създава Австрийската империя, в която обединява земите на Хабсбургите. Второ – ражда се малкият Йохан Щраус, който ще основе една истинска музикална империя – империята на виенския валс, за да я предаде по-късно на своите наследници, които да я доразвият и разхубавят. Освен с валсове, тази империя е пълна още с някои от най-известните оперети в света, със забележителни полки и, разбира се, с героични маршове.

Радецки марш

Радецки марш. Всички сме го чували, но нали това е целта, да го слушаме колкото може повече – звучи ободряващо и дори вдъхновяващо, има нещо иронично в него, което смекчава иначе смешната помпозност на сериозните маршове. Или просто така да си го слушаме, защото ни харесва. Това е сред най-известните маршове на Йохан Щраус, родоначалник на дълга виенска музикална фамилия, наричан още Щраус Баща, Стария Щраус или Щраус І. Този марш е посветен на чешкия граф и австрийски фелдмаршал, герой от войните с Наполеон и италианските кампании, Йозеф Радецки. В случая изпълнението е на Виенската филхармония с диригент Херберт фон Караян. Лесно е за нас да кажем, че Караян е най-великият диригент, но по-добре в такива случаи да добавяме – най-великият на своята епоха. Защото няма как да се направи истинско сравнение между неговата диригентска слава и тази на Йохан Щраус, който преди близо 200 години създава, ръководи, захранва с композиции, истински хитове за времето си и дирижира своя знаменит оркестър, с който обикаля и жъне успехи из цяла Европа. Този успех, който не е само музикален, а и финансов, води до истинска въздишка на облекчение у момчето Йохан, родено в твърде бедно семейство. Само на 28 години обаче той вече може да си позволи луксозната виенска къща Hirschenhaus, по-известна като Златният елен. И сигурно затова създава своята бърза полка, наречена „Въздишката”, в която наистина става неочакваното – музиката спира, за да може оркестърът…..да въздъхне с облекчение.

Въздишката

Истински артистичен чаровник, надарен с голям музикален талант, но и със страхотна способност да продава изкуството си, Йохан Щраус Баща завладява европейската музикална сцената и превръща виенския валс в модна икона на епохата, а така подготвя и пътеката на славата за своя син Йохан Щраус ІІ. Но какво да прави горкият Йохан Баща, принуден е да работи непрекъснато. Освен голяма къща, има вече семейство, след като през 25-та година се жени по спешност за Ана Щрайм. Тя ражда първия му син, наречен Йохан. В следващите години обаче Старият Йохан, който няма още и тридесет, поддържа връзка и има поне пет деца от доста по-младата Ева Трамбуш, връзка, която става причина не само за раздялата с Ана, но и за сериозния разрив с прочутия наследник на таланта и оркестъра му – Йохан Щраус, наричан още Щраус Син или Щраус ІІ.

Синият Дунав

Ако бащата Йохан създава новата обществена слава на виенския ¾ валс, като го измъква от блатото на предразсъдъците, то синът Йохан я подхваща, развива и издига тъй наречената дотогава „лека музика” до постоянен гост на най-прочутите салони и най-големите музикални театри в Европа и света. Да, валсът, още от възникването си като салонен танц през втората половина на ХVІІІ век, има лоша слава, защото при него мъжете и жените са твърде близо един до друг, а понякога дори се докосват. Църквата го забранява, но тази забрана не спира по-разкрепостените младежи да продължат да се докосват с удоволствие под формата на танц. Постепенно забраната се разпада и през ХІХ век валсът върви не просто към реабилитация, а към истински разцвет, най-вече в творчеството на Йохан Щраус Младия.

Приказки от Виенската гора

Това са прочутите „Приказки от Виенската гора” на Йохан Щраус ІІ. Озаглавил ги е така, въпреки че в действителност надали има време за разходки в гората, след като е човек наистина увлечен, изцяло запленен от музиката. Младият Йохан е подготвян от баща си за  чиновник – изпратен е да учи счетоводство и му е забранено да се занимава с музика. Майка му Ана обаче, било от женска проницателност, било напук на баща му, помага на сина си да учи тайно при най-добрите музиканти от бащиния оркестър. Големият дебют на Йохан Щраус Син е през октомври 1844 във виенското Доммайерс казино. Щраус Баща се разбеснява заради музикалния дебют на сина си и заради дългата лъжа. Той къса собствените си договори с въпросното казино, както и връзките с Йохан. От своя страна обаче синът също къса връзката с баща си, бесен както заради неговото отношение към майка му Ана, която той все пак изоставя заради любовницата си, така и поради политически различия. По онова време, освен музикален, Виена е и социално-революционен кошер – но бащата е на страната на империята, докато синът е за революцията. Той дори предприема и някои неразумни действия, които го водят до ареста и едва не съсипват музикалната му кариера. Все пак лошото развитие е избегнато. Скоро след това бащата Йохан Щраус, едва 45-годишен, умира от скарлатина, а синът Йохан Щраус остава сам на белия свят, наследил таланта му, страстта му към жените и веселия живот, голямата му къща, както и прочутия му оркестър. И май точно тогава в ушите му започват да звучат истинските „Гласове от пролетта”, макар че той ги превръща в музика доста години по-късно:

Гласове от пролетта

Братята на Йохан Щраус – Йозеф и Едуард, също стават прочути композитори. Не колкото баща си и брат си, но все пак – доста прочути. Семейството и близките приятели, кой знае защо, наричат Йозеф Щраус – Пепи. Баткото Йохан казва за него – „измежду нас двамата Пепи е по-талантлив, но аз, по щастлива случайност, съм по-известен”. Йозеф Щраус, освен че сам композира, помага на Йохан в управлението на оркестъра и участва в турнетата, които са дълги и изтощителни. И умира след едно такова турне през 1870 година в Полша, която по онова време е окупирана от Русия. За смъртта му има две версии – едната е, че по време на концерт пада от диригентския пулт и си удря главата, а другата, че е бит от пияни руски войници. И в двете версии смъртта му изглежда нелепа и трагична.

Едуард Щраус пък има тъжната съдба на практика да закрие цялата музикална империя на фамилията, въпреки иначе жизнерадостните си композиции. Да наистина, Едуард има син, останал в музикалния свят с името Йохан Щраус ІІІ, но той не продължава семейната традиция, известен е повече като диригент, не толкова като композитор. Пък и баща му Едуард наистина сякаш поставя голяма музикална точка, не многоточие след себе си. През 1901-ва, когато братята му са вече покойници, Едуард прави последно турне, разпуска прочутия Щраус оркестър и се оттегля напълно от музикалния живот. През 1907-ма спазва една стара договорка между братята и изгаря голяма част от музикалния архив на фамилията, за да не попадне това богатство в лоши ръце. Самият той умира през 1916-та.

Но дотогава има още много време. А сега, през 1849-та година, едва погребал баща си, на Йохан Щраус Син му предстоят още много важни и маловажни, но при всички случаи интересни музикални и житейски дела. Той е диригент на дворцовите балове във Виена. Прави прочутия вече Щраус оркестър още по-прочут, като обикаля с него всички европейски столици, както и Съединените щати. Години наред ходи в Русия, където преживява голяма, но нещастна любов с руска аристократка на име Олга. Жени се три пъти, но няма деца. Разделя се с втората си жена, но тъй като католическата църква не разрешава развода, отказва се от религията и австрийското си гражданство, става гражданин на херцогство Сакс-Кобург-Гота и се жени за последната си любов, немкинята Аделе Дойч. Междувременно, окуражен от Жак Офенбах, освен валсове, полки и маршове, започва да пише оперети, поне две от които – „Цигански барон” и „Прилепът”, са в програмите на най-големите музикални театри по света и до днес. Йохан Щраус ІІ умира от пневмония през пролетта на 1899 година, докато композира музика за балета си „Пепеляшка”. Макар и недовършена обаче, не ви ли оставя тя с усещането, че при прочутата музикална фамилия Щраус нещата никога не свършват, че всичко, свързано с тях, винаги започва отначало.

Пепеляшка

MacRumors споделят, че наследникът на iPad mini се задава по-късно това лято или в началото на есента. Източник на тази информация са NPD DisplaySearch. Според тях през юни или най-късно юни ще започне масовото производство на екраните на новия малък iPad. И да, те ще са Retina с резолюция 2048×1536 пиксела и 326 dpi (точно толкова, колкото са при iPhone 5 например) при размер 7.9″. Основният доставчик ще са LG, а Samsung със сигурност не са в списъка с партньори в начинанието.

iPad mini впечатли много хора още в края на миналата година заради малкия си размер и удобната форма. Според различни източници именно този продукт на Apple има значителен принос за обема на продадените от Apple таблети. Така че е съвсем нормално да очакваме нова версия, още повече че на доста хора, поне в моето обкръжение, по-старата генерация екран е основна причина все още да не са си взели mini-то.

Нищо не се говори за цената на устройството, но традицията повелява тя да не се променя. Все пак е възможно да станем свидетели на леко намаление – конкуренцията е голяма, а се говори и за нискобюджетен iPhone, което е свидетелство за апетита на Apple към по-широкия пазар.

Преди време Стийв каза, че Apple щели да правят само 10″ iPad, защото това бил оптималният размер за един таблет. Преди това пък твърдеше, че таблетите (тогава таблетът беше лаптоп с клавиатура, сензорен екран и неудобна операционна система) нямат бъдеще. Така че да видим какво точно ще е “The New iPad mini”? Вие какво още очаквате от Apple?

Снимка: Apple

Най-горещата новина от света на софтуера е свързана с Microsoft и чакания Windows Blue. По данни на компанията до този момент са продадени над 100 милиона лиценза за Windows 8, което е последната версия на Windows, пусната от Microsoft. Множество критики бяха изсипани срещу новия интерфейс на Windows, като хората основно страдаха по липсващия Start бутон. От Microsoft потвърдиха също така новината, че Windows Blue ще бъде ъпдейт на Windows 8, а не незавсимо софтуерно решение.

Windows Blue е продиктуван от обратната връзка, дадена от страна на потребителите на Windows 8. Специалистите от Microsoft споделят, че именно тази информация е използвана за разработването на ъпдейта, който ще превърне Windows 8 в по-добро решение. Повече подробности относно Windows Blue обаче ще можем да получим през месец юни, когато от Microsoft ще излязат с подобна информация, а очакваното наименование на наследника на Windows 8 ще бъде Windows 8.1.

Интересна информация около пускането на Windows Blue разкрива CMO-то на Microsoft, Тами Релър, който споделя следното: ”Windows Blue е кодово име на ъпдейт, касаещ Windows 8, и той ще бъде наличен по-късно тази година. Идеята ни е да можем да донесем ново начало не само за десктоп устройствата, но и за таблетите. Това ще бъде съпътствано от много иновативни решения за в бъдеще.“

Снимка: Windows

Ако преди няколко години беше важно бизнесът ви да е online, то сега е важно да е и mobile. Все по-нужно става да можем да отворим един сайт от мобилния си телефон или да имаме мобилно приложение, което улеснява клиентите ни. Отмина времето, когато телефоните се използваха само за текстови съобщения или за обаждания – днес те са неизменна част от ежедневието ни. Социални мрежи, чат, регистрации или видео споделяне – многостранните приложения на мобилните устройства определят все по-нарастващата популярност на мобилния софтуер.

Тук се появява нуждата да знаем как можем да отговорим на подобно търсене, как трябва да изглежда нашето приложение, каква платформа трябва да изберем и как да го продадем или разпространим. Interactive Seminars са се заели със задачата да покажат в целодневен семинар най-новите тенденции в разработката, маркетинга и рекламата на мобилни сайтове и приложения.

Какво ще научите от семинара:

• Кога да използвате native език за програмиране на iOS и Android;
• По-лесно ли е, ако използваме cross platforms;
• Задължително ли е вече responsive design-ът за един сайт;
• Най-актуалните данни за пазара и развитието на мобилната реклама;
• Примери за успешни български приложения.

 

За кого е семинарът?

• Web студия;
• Управители и собственици на фирми;
• Разработчици на мобилни сайтове и приложения;
• Всеки интересуващ се от иновации и добри идеи.

 

Лекторите на семинара са тесни специалисти в тази област с много опит на нашия и на чужди пазари. Повече информация зa Георги Спасов, Тунио Зафер, Даниел Рангелов, Христо Нейчев можете да намерите на Interactive Seminars.

Цената на семинара е 160лв. с ДДС. При регистрация с промо код SOCIAL получавате 30% отстъпка и присъствие на семинара само срещу 112лв.

Семинарът ще се проведе на 28.05.2013г. в зала „София“ на Интерпред.

Създайте мобилен уебсайт или креативно приложение, с което да улесните своите клиенти и да повишите приходите си!

Местата са ограничени! – Регистрирайте се сега!

Снимка: Mujitra

Один из старейших театров Чикаго “Гудман” открылся в 1925 году благодаря огромному по тем временам ($250,000) финансовому взносу супружеской пары Уильяма и Эрны Гудманов. Тем самым они решили увековечить память своего сына Кеннета Гудмана – талантливого драматурга, скончавшегося в возрасте тридцати пяти лет от инфлюэнции. Свой дар Гудманы передали АРТ-институту с пожеланиями открыть в городе профессиональную театральную компанию и драматическую школу. В городе в то время царили мюзиклы, а семья Гудманов мечтала о серьезном драматическом искусстве. День рождения театра – 20 октября 1925 года. В этот день в театре сыграли ...

Не е тайна, че Марк Зукърбърг и компания търсят начини да монетизират все по-добре социалната мрежа Facebook. Най-новата им идея е въвеждането на видео реклами във вашия News Feed. При това видео рекламата ще стартира автоматично. Особеното е, че няма да тръгва директно със звук.

Дали това е добра идея и дали ще се наложи като практика? Все пак никой не са много хората, които биха харесали даден сайт, ако той още с влизането им ги посреща с ангажиращ вниманието звук.

Това, което чуваме от няколко източника, включително и Financial Times, е, че видео рекламата във Facebook ще започне да се появява в нашия News Feed през месец юли. Очаква се няколко от големите компании, клиенти на Facebook, като Unilever, Nestle, Ford, Diageo, American Express и Coca-Cola да са първите, които ще могат да експериментират с видео реклами във Facebook. Видео рекламата ще се появява автоматично, като първото видео ще стартира автоматично, без звук. Потребителите ще имат опцията да си пуснат звука, ако поискат.

А ще искат ли? Как ви се струва, добра идея ли е това? Ще спечели или ще загуби Facebook от автоматичната видео реклама? Споделете с нас в коментарите по-долу.