Ирак, разединение в единството

Последните няколко седмици бяха кървави за Ирак. След месеци на ескалиращо напрежение в доминираните от сунити райони на страната, поредица от координирани бомбени атентати допълнително разтърсиха страната. По всичко личи, че религията все още играе решаваща роля във вътрешния живот на страната.

Безредиците направиха нетърпимо положението в провинциите. 218 души са жертвите на престрелки, започнали между силите за сигурност и протестен лагер в Северен Ирак. Сегашното насилие е най-голямото от декември 2011 година, когато САЩ изтеглиха войските си, а държавата забърза ход към нова гражданска война. Трудно е да се затворят очите за страховете у местните, предвид предишното сектантско насилие и кризата в съседна Сирия.

Ясно е, че премиерът Нури ал Малики не е много популярен, нито пък настоящият изборен процес в страната. Изборите се проведоха на 20 април т.г. в 12 от 18 провинции. Ниската избирателна активност сякаш беше характерна за този ден. Независимата избирателна комисия (IHEC) установи, че активността е била под 50% в контраст с 72% от имащите право на глас в Ирак, участвали в изборите през 2009 година. Гражданските организации дават дори по-ниски проценти.

Убийството на 14 кандидати от сунитската общност със сигурност оказа влияние върху намаляването на избирателната активност сред сунитите. Въпреки това, активност е било сред най-високите в област Саладин, населена предимно със сунити. Но активността беше ниска и в шиитските области.

Фактът, че коалицията на Малики загуби 11 места, а гласовете на опозиционната коалиция “Мууатин” се увеличиха, е индикация, че иракският премиер губи позиции. Като се вземе предвид, обаче, че стрелките на избирателната активност в цялата страна сочат надолу, може да се каже, че електоратът все повече губи вяра в една демократична система, възприемана като корумпирана, неефективна и подвластна на религията.

Протестите на иракските сунити, които твърдят, че са изключвани от живота на страната, са още по-опасни. Те представляват заплаха за върховенството на Малики и системата на посредничество със САЩ, на която се основава. Обвиненията, че Малики действа като покровителства едни и потиска други, може да се разпространят до големите градове със смесено население като Багдад, където избирателната активност беше едва 33%.

Политическите решения, изглежда се взимат в състояние на параноя: в допълнение към акции срещу протестните лидери, големи медии като Ал Джазира осъмват с отнети лицензи, а в 6 провинции се отлагат избори поради бунтове и протести.

Призракът на гражданската война стана все по-видим заради продължаващото насилие в съседна Сирия. Малики дори стигна дотам да издаде предупреждение на 1 май към “онези, които искат да върнат страната към гражданската война”, като посочи, че “насилието се завръща в Ирак, тръгнало от друго място в този регион”. Но насилието може да се върне в Ирак, въпреки решимостта на правителството.

Протестиращите в провинция Анбар, много от които се отрекоха от насилието на терористични групи, имат опасения, че политическата система трябва спешно да бъде преразгледана. Въпреки, че Саддам Хюсеин управляваше като диктатор-сунит, това не променя факта, че важни въпроси като бедността и развитието са били неглижирани и в общността, от която идва самият той. Въпреки, че сунитите са имали привилегии в политическите и военни структури на Ирак, Саддам Хюсеин и партията му Баас, превръщат Ирак в собствено владение, където единствено малки кръгове от елити са били наистина облагоденствани. В провинциалните райони като Анбар положението е съвсем различно, а ситуацията се влошава след налагането на санкции върху Ирак и последвалата окупация на страната.

Ръководителят на американската окупационна администрация, Пол Бремер, допълнително усложнява положението на сунитите, на които са поставяни всякакъв вид пречки от участие в армията и други структури в държавата. Иракският парламент е доминиран от апатичен политически елит (включително сунити), основните партии са доминирани от шиитското население, а конституцията е съставена набързо под натиска на изтеглящите се американски сили. Това са само няколко примера за институцоналните проблеми, пред които се изправя днес Ирак.

Сунитските протестиращи в Анбар са отхвърлили съществуващите политически структури по същата причина, поради която избирателната активност е ниска: доверието угасва в съществуващата иракска парламентарна система. Изглежда, че демократичната система на Ирак изисква основен ремонт, който да й позволи в действителност, а не само в параван. Като се има предвид активизирането на активистка дейност през последните няколко години, тези промени може и да станат факт.  Може би отговорът се крие в избухването на една своеобразна и ненасилствена Иракска пролет, която да постави истинските въпроси пред държавата на масата, а политическите опоненти най-накрая да се събудят от апатията и се заемат към възстановяване на страната и доверието в институциите. И най-важното: да се започне с премахването на религиозното влияние върху властите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: