Новината, от която всички бягат

Служебното правителство предприе най-решителната стъпка за краткия си мандат. В последния работен ден преди цяла една празнична седмица, кабинетът на Марин Райков обяви началото на края на порочната схема – държавните пари да отиват в една банка, която да създава медиен монопол, който пък да обслужва властта, която и да е тя. Новите правила вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.

Най-важното действие досега на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, въпреки че води след себе си сериозна промяна в България. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко е развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавните пари в една банка.

Проблемът

Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са в една банка. Той се позова на банковата тайна, за да не спомене името на банката, но всички знаем, че това е Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.

Министерствата на финансите и на икономиката са публикували досега отделни непълни справки, според които през 2009 година концентрацията беше 35%, а следващата година се удвои до почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретната сума, но епизодичните данни говорят за сума от няколко стотин милиона до над милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са връщали в замяна – не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Предложеното решение

Правителството изготви задължителни правила, по които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките, да избират банки. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съответствие с новите правила е 6 месеца. Проектът за правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно, т.е. в средата на ноември нито една фирма не трябва да дължи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Какво става с КТБ?

Вероятно пари ще бъдат изтегляни и от други банки, но поради липсата на официална информация, те не са публично известни. КТБ обаче е сигурна. Ето и малко конкретни числа: преди два месеца кредитната агенция „Фич“ публикува доклада си по оценката на рейтинга на Българския енергиен холдинг, който обединява фирмите от държавната енергетика. Докладът твърди, че фирмите от холдинга имат общо 717 млн.лв., от които 87% са в една банка – без изненада, става дума отново за КТБ.

Холдингът ще трябва също да прилага новите правила и до средата на ноември да остави максимум 25% от парите си в една банка, т.е. приблизително не повече от 180 млн. лв. Простата сметка показва, че за шест месеца енергийните фирми ще трябва да изтеглят почти 445 млн.лв. от КТБ. Общата сума на изтеглените от банката пари може да се окаже много по-голяма, но със сигурност не трябва да е по-малка.

Обаче…

За всички е ясно, че подобно действие за кратък период може да постави под риск стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийния фалит на банки през 1996/1997 година още са живи. Ще има период на приспособяване, каза финансовият министър Калин Христов, именно за да няма сътресения. Той дойде в правителството от БНБ, където управляваше управление „Емисионно“, т.е. валутния борд. Затова неговото уверение, че не могат да се очакват сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.

Премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила, но не и конкретната сума. Обяснението: банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще се окаже дългосрочна, защото вече има прецеденти и министерствата са публикували отделни данни след искания от журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация много трудно ще издържи и в съда. Така пътят към диверсификация и прозрачност е открит.

Остава правилата да бъдат изпълнявани. Това няма да е работа на този премиер и този финансов министър, чийто мандат ще изтече малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство – дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една единствена банка. Която и да е тя.

DW

Прочети цялата новина

Свързани новини: