С дясна ръка на сърцето

За около половин процент вчера партията „България на гражданите“, в която членувам, не успя да влезе в парламента. Явно такава е била Божията воля и аз не протестирам. Причините са много. Оставям настрана нечестността на изборите, защото винаги съм обръщал повече внимание на това, което е зависело от мен, и по-малко на онова, което се е случило извън волята ми като подмяна на бюлетини, сплашване на застъпници, корпоративен вот и т.н. неща, които ни се случиха в Хасково. За мен по-важно е да признаем, че самите ние допуснахме съществени грешки, които можеше и да си спестим. Не успяхме да се позиционираме идеологически с нужната категоричност, както и не определихме целевите си групи и хората, които сме тръгнали да представляваме във властта. Не можеш да представляваш всички и всички интереси да защитиш. Политиката разделя, политиката не обединява. Затова и думата партия идва от латинската дума за част от цялото. Политиката е изкуството да избираш страна спрямо най-различни демаркационни линии и да заставаш на нея с упорство и последователност. Като следствие от лошото таргетиране и неясното ни идеологическо позициониране се появиха и недостатъчно категоричните ни публични послания – много хора останаха с впечатление, че сякаш не знаем каква позиция да заемем по важни за обществото и държавата въпроси. Това се отрази и на предизборната ни кампания, която имаше недостатъци както като съдържание, така и по отношение на своето планиране, организация и, не на последно място, финансиране. Ние направихме бедна кампания във всеки смисъл на тази дума. Гласът ни остана нечут, въпреки че в повечето случаи говорехме истини и предлагахме правилни решения на правилно формулирани проблеми.

Въпреки всичко не съжалявам. Благодаря на прекрасните хора от всички 11 общини на област Хасково, с които правихме заедно кампанията и въпреки скромния резултат, постигнахме номинално два пъти по-голяма подкрепа в сравнение с някои бивши управляващи партии. Вярвам, че това е само началото на всички чудесни неща, които ще направим заедно оттук нататък. Сигурен съм, че това може да се каже и за всяка друга област на България, в която „България на гражданите“ създаде своя организация. Благодаря и на тях като член на Националния съвет, макар и в оставка до следващото Национално събрание, когато ще се избере нов Национален съвет.

Сега, повече от всякога, България се нуждае от голям и истински десен политически проект. Лично аз от шест години мечтая за него и съм се мъчил да помогна за постигането му и на местни, и на парламентарни, и на президентски избори. Продължавам да вярвам, че „България на гражданите“, в чието създаване през 2011 взех вече и лично участие, за да не ми натякват, че бистря политиката от удобната и аристократична позиция на страничен и независим наблюдател, без да поема никаква конкретна отговорност, продължавам да вярвам, че „България на гражданите“ е именно този проект и той ще успее да докаже състоятелността си, когато навият парламент докаже своята несъстоятелност и техническата си неспособност да излъчи правителство. Така или иначе в тази изстрадала страна има едни, хайде да не казвам точно колко, процента хора, които създават принадена стойност, създават работни места, създават културни ценности и движат обществото напред. Те заслужават и имат пълното право да бъдат представени във властта и техните интереси да бъдат защитени чрез институциите. Тях искам аз да представлявам и техните интереси искам аз да защитавам. Откакто наблюдавам политиката, с удоволствие констатирам, че има много кадърни и много на брой кадърни десни политици, които могат да осъществят мечтания голям и истински десен проект. Всички те са граждани на България и мнозина от тях са в „България на гражданите“. Мисля, че ще е чудесно да стиснем десните си ръце, както мисля, че повече от всякога Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: