Юел, кучето и звездите

Познавах шведския писател Хенинг Манкел като автор на криминалните романи за инспектор Валандер. И представа си нямах, че пише и детски книги. По тази причина бях нетърпелива да се запозная с „Кучето, запътило се към далечна звезда”, първата книга, която ще ви редставим тук в рамките на Месеца на европейските разказвачи.

11-годишният Юел Гюстафсон е сериозно, сдържано, отговорно и оправно момче, което живее само с баща си в малко шведско градче далеч на север. Ходи на училище, пазарува и готви. Мама Йени ги е изоставила още когато Юел е бил много малък, а татко Самюел работи по цял ден в гората като дървосекач, затова момчето отговаря за готвенето. Вярно, че това включва главно варени картофи, но все пак си е ежедневна отговорност.

Градчето е затрупано от сняг през по-голямата част от годината и там не се случва кой знае какво. Както самият Юел е забелязал, времето през лятото тече бързо, но през есента и зимата се влачи направо непоносимо.

Въпреки спокойния живот в затънтения север, Юел е будно и любознателно момче измъчвано от доста въпроси, на които само татко Самюел може да  отговори. Например, защо мама Йени ги е напуснала, къде живее сега, как е изглеждала? Защо роден моряк като татко Самюел е изоставил корабите и двамата с него са заседнали толкова далеч от морето? И докато чака удобен момент да пита баща си, момчето измисля собствени отговори.

Юел често изпитва неясно безпокойство и се буди нощем. Тогава присяда на прозореца в коридора и наблюдава улицата. Една нощ по нея минава странно сиво куче и така започват среднощните скитания на момчето.

Това, че е сериозен и води доста скучен живот не значи, че му липсва въображение или желание за приключения. Напротив! Въображението избуява най-добре при такива обстоятелства. Юел решава, че сивото куче се е запътило към далечна звезда и той трябва да го открие. Основава Тайно общество ПСНКЗСКДЗ (По следите на кучето, запътило се към далечна звезда) и започва да води корабен дневник за дейността му. Всяка вечер в полунощ след като баща му заспи, Юел се измъква тихо от къщи и обикаля улиците в търсене на кучето.

В един момент момчето открива, че татко Самюел се среща със сервитьорката Сара с червената шапка. Юел е истински ядосан и объркан. Обича ли го всъщност татко Самюел и дали няма и той да го изостави като мама Йени? Решава, че този път той ще е този, който ще избяга пръв. В този труден момент Юел се сближава с местния луд – Симон Вихрушка. Двамата с безносата Йертрюд са единствените по-различни хора в града и след като разговаря с тях, Юел разбира, че всъщност те са доста интересни личности и тяхната компания му е приятна. Симон Вихрушка го отвежда с камиона си до Езерото на четирите вятъра и ненатрапчиво му помага да вземе решение какво да прави.

В крайна сметка изпитанието на моста ще постави нещата по местата им. Много от въпросите, които измъчват момчето, ще получат отговор. Премеждието ще даде повод на Юел и баща му да преразгледат отношенията си, а в резултат връзката им ще стане по-здрава.

Ако се чудите какво все пак беше това странно сиво куче, запътило се към далечна звезда, ще ви кажа какво мисля аз. То е просто въплъщение на стремежа на Юел към друг живот, към далечни и екзотични места, към опасни пътувания и морски приключения. А вие какво мислите? Ще тръгнете ли в търсене на вашето куче и далечните звезди?

Прочети цялата новина

Свързани новини: