Исландия (7 ден – продължение): Суровата

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов. В първото продължение на седмия ден от пътуването ще видим как са живели старите исландци. Приятно четене:

Исландия

ден 7 - първо продължение

Суровата Исландия

  Когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи

 

ГПС-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени наскоро. Тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края - припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината. Между двата тунела

Вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади

Склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус

Свървваме към вътрешността, ей-така, напосоки. Озоваваме се при историческа забележителност

Към мястото има и общежития. Гимназиално обучение извън района на столицата – тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата “отиват в колеж”. Опит да предам мащаба на тия земи

  Слънцето влияе позитивно не само на нас – срещаме и мотористи, каквито до този момент нямаше изобщо

    Отново непредвидено, стигаме до направена на музей стара исландска къща. Здравей, Лакснес! (исландски писател – бел.Ст.) Така, значи – добре дошли в

Торфената къща

Зимите в Исландия не са чак толкова ужасни, колкото си мислите - островът се намира на пътя на Гълфстрийм и температурите по крайбрежието не падат под минус 5, а вътрешността просто остава затворена от октомври до април, там и без това никой не живее. Е, към минус 5-те трябва да добавим влажността на океана и вятъра, достигащ 50 м/сек)

  Колкото и невероятно да изглежда тази къща (и повечето къщи в Исландия до неотдавна) е направена от торф. Торфът е странно явление, характерно за високопланинските области – натрупване на маса от мъх, растяш върху себе си “Тази уникална екосистема е частица от световния колектор на въглерод. Тъй като торфът не може да изгние, въглеродът се съхранява в него. 3 % от сушата на Земята е торф, но съхранява цели 30 % от въглерода.” И е силно горим, и лесно възпламеняем. Героите в един от романите на гореспоменатия автор използват торф като основна (и единствена) суровина за горене за готвене. Къщата от торф има някои неочаквани особености. На първо място - торфените стени плътно я обгръщат от всички страни и оформят и стените на всички помещения. Тези стени, обаче, бидейки от слоеве торф, се налага да бъдат с колосални дебелини – минимум метър-метър и половина:

    Tъй като в стените от торф, не могат да бъдат оформяни отвори – било за прозорци, било за врати – прозорците са само на покрива, а отвора за врата е просто “липса” на стена

Местата, на които ще бъде пален огън, са стриктно изолирани от всичко останало. Мястото за готвене в къщата е отделено с допълнителен каменен зид – една искра и цялата къща би станала на факла

  Макар да е с перфектните изолационни качества, торфът няма как да бъде използван като носещ материал - за покрива и неговата конструкция се използва крайно дефицитното дърво. Върху дървена основа от летви отново има торф, реден в различни посоки, за да стане водонепроницаем.

  Mалко битовизми :) – маслобойна

Ски и кънки

и – дъска за табла и шах

  Спалното помещение е единственото светло място в къщата и единственото, на което стените отвътре са допълнително облицовани с дърво. Има легла за 10-12 човека, което е било нормалната численост на семействата до преди 60-80 години

Това е мястото, което се обитава през дългата зима; това е и мястото, във времената на почти вечен мрак, за четене на саги и легенди, на приказки и предания, на истории за троли, елфи и могъщи смъртни богове. Очаквайте продължението   Автор: Гергана Милушева   Снимки: авторът   Други разкази свързани с Исландия – на картата:   КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)   ]

Прочети цялата новина

Свързани новини: