Сменям поздрава. Досега по всяко време на денонощието казвах „добр`утро”. С надеждата да настъпи ден, в който ще се окажем събудени.

Като гледах хората на улицата, излезли там, защото са разбрали, че повече така не може, си мислех , че има надежда българите да сме напуснали приспаното си положение, в което политиците ни полюшкваха години наред. Като слушах обаче какво иска улицата (от политиците), вече няма да поздравявам с „добр`утро”.

Като гледам резултатите от предсрочните парламентарни избори от 12 май су убеждавам, че ако и да сме събудили, не сме се осъзнали и само Господ по молитвите ни може да ни дарува жив разум.

Вече вместо „добр`утро” ще казвам „Помози Бог”, както казваше на познат и непознат баба ми.

Отговорът е „Дал Бог добро”. Дано.