Боримир Дончев-Борей: Самира е олицетворение на многоликата неочакваност на жените

Родната литература е в подем, поне що се отнася до броя издавани книги, затова и става все по-рядко да срещнеш истински добре изграден, силен и развиващ се образ. Самира на Боримир Дончев-Борей ни направи впечатление като точно такъв ярък пример, затова и му зададохме доста въпроси за героинята му и за едноименната книга. 

Самира е еничарка, красива и смъртоносна жена-воин. Откъде ви дойде идеята да феминизирате иначе изключително мъжкия образ на еничарите в Османската империя?
Забавният и шеговит отговор би звучал: „Aми, не останаха други... Бойното поле се насити от всякакви жени-воини - варварки, амазонки, гладиаторки, вампири, биороботи... Като се почне от Зина, минем през Лара и стигнем до Ейън.“

А сега сериозното - трудно се обяснява генезисът на една идея. Нямам представа как се случва, а и не бих искал да си задавам този въпрос. Светът е пълен с чудеса... едни правят открития във ваната, на други им падат ябълки по главите, трети сънуват технологични решения... Нека ги оставим да се случват. По-важното за мен е, че Самира е наше момиче, българска героиня, героиня в смисъла на жена, надарена с изключителни качества и умения, която спокойно може да съперничи на световните комиксови, литературни и филмови свои посестрими, като в повечето случаи дори ги превъзхожда.   

Една жена, пред която сякаш няма граници, Самира наистина е същинска героиня на Новото време, когато всичко е възможно. Има ли реален образ, от който сте се вдъхновил при създаването й?
Вдъхновение са самите жени. Каквито винаги са били. Като събирателен образ, Самира е олицетворение на тяхната многолика неочакваност и съм сигурен, че всяка жена ще открие част от нея в себе си. Може и да греша, но поне се надявам да е така. Жените най-добре знаят. Така или иначе „Самира“ не е типичен исторически роман, който да бъде поставен в чекмеджето на това определение. На места героите общуват и се държат твърде... модерно, в разрез с представите ни за епохата. Историческите събития са само декор в смисъла, изречен от Александър Дюма. Тази история спокойно може да бъде разказана и днес, без да добавим нищо към характера на героинята. Просто щеше да бъде по-добре технологично въоръжена. Но нравите си остават. Целите също.

Самира в никакъв случай не е фатална жена в общоприетия смисъл на тази дума. Тя е жена, която знае какво иска и знае и има умения как да го постигне. В този ред на мисли, при определени обстоятелства е възможно срещата с нея наистина да е фатална. За другия.

Описвате обучението на еничарките в доста страховити краски - използвахте ли исторически източници от периода, които описват подобни методи за насърчаване на жестокостта на военните?
Може доста да се прочете за обучението в еничарските корпуси. Факт е, че освен изтощителната физическа подготовка и тренировките в бойни изкуства, специално време се е отделяло за духовното и интелектуално обучение на воините. Това превръщало еничарите в много сериозна военна сила, внимателно планираща бойните действия и служеща си с тактически прийоми - нещо съвсем непривично за редовната войска от ония времена. Разбира се, в обучението на Самира има доста фикция. Логично, след като тя самата е литературен герой, но това е с цел мотивация за последващите й действия, обръщайки я към отмъщението. Известно ни е, че богините на възмездието и на отмъщението са жени, така че повече от логично е, едни такива "деятелности" да бъдат свършени най-добре от една жена. Не става дума за война. Много по-тънко и фино е.          

Как вашата героиня опазва женското в себе си сред толкова кръв и болка, особено след като губи най-близките си съратнички при битката за Виена?
Все пак нека не забравяме, че Самира е професионален войник. Дори нещо повече - професионален убиец. Къде свършва войникът и къде започва жената, вероятно и на нея самата ще й е трудно да ви каже. Едно нещо е сигурно обаче - тя ще изпълни задачата си на каквато и да е цена. Така е обучена. Е, рано или късно този разпад на вяра и лоялност - качества, които са най-важната характеристика на еничарите - трябва да се случи. Нямам нищо против вярата и лоялността - това е ценностна система, достойна за уважение. Но сляпото й следване е голяма глупост. Не очаквайте от Самира това. Връщането към същността при всички случаи е мъчително, но възможно. Може би точно загубата на най-близките й съратнички отключва този процес... Навярно сте забелязали, че след кървавата вакханалия в първите мисии, при последната - в България, тя не убива никого. Няма ги вече мотивите и основанията да върши това. Или вече не вярва в тях. Най-тежките удари на съдбата могат да бъдат преодолени единствено с воля и упорство. И със споделена любов, разбира се... ако бъде срещната навреме.

Излязоха доста романи, посветени на дворцовите интриги в Константинопол, но в „Самира" сякаш фокусът е върху противоборстващите вътрешни групировки, а султанът остава на заден план?
Както и в други държави, Османската империя е имала силни и слаби владетели. Периодът, в който върви повествованието, не се отличава със силна султанска власт. Само за двадесет години се сменят четири султана и десетина везира. Плюс един еничарски бунт... Всичко това е в резултат от слабо управление и тежки поражения на бойното поле. Когато управлението не е успешно, избуяват всякакви претенции, заговори, групировки, бунтове... Виждаме го и в наше време.  

В една от главите описвате какво би станало, ако османците бяха спечелили битката за Виена и покорили Западна Европа. В днешно време сякаш мюсюлманите завладяват континента отвътре - чрез имиграция, но без да се интегрират в обществата. Виждате ли паралели?
Не виждам паралел. Едно е да завладееш определена територия със сила и да наложиш някакви порядки, съвсем друго - да се опиташ да я превземеш „отвътре". Това превземане „отвътре" никога не се е получавало. Резултатът винаги е бил асимилация. В най-добрия случай - конвергенция. Разбира се, трябва да отчитаме, че това в най-голяма степен зависи от средата, която е решаваща за проявата на едно или друго качество. Ако не са формулирани правила или те не се спазват, ако сме склонни да се откажем от собствената си идентичност и да приемем чужда, независимо какви са подбудите, напълно възможно е да се получи това, което казвате.

Чуха се коментари за романа, че сексуалните сцени и тези с насилие са твърде много. Имат ли основание тези твърдения?
Твърде много спрямо какво? Ако има някакъв норматив, аз лично не бих го спазил, защото по-важнотото за мен е такива сцени да са обосновани и съответстващи на логиката на повествованието. С две думи - по-интересно ми е дали са убедителни. Другото е - развитие по схема, изкуствено залепени ситуации, които винаги звучат бутафорно. Героите в един роман живеят свой живот и е много трудно да им кажеш: "Не прави това... направи онова...". Не че е невъзможно да бъдат убедени, разбира се. Но да се опитваш да влияеш на Самира звучи почти непосилно. Вие лично опитвали ли сте се да разубедите жена, да не прави това, което си е наумила? Е, сега го повдигнете на квадрат и ще получите Самира.

Какво е подготвило бъдещето за Самира?
Предстои й дейно участие в подготовката на Чипровското въстание (1688). За да помогне, ще й се наложи да предприеме сложна мисия из Западна Европа. Във Виена съдбата ще я срещне с двама авантюристи, които са герои от друг роман за същата епоха - "Бароновият цикъл" на Нийл Стивънсън. Те ще й уредят среща с крал Леополд, но и ще я забъркат в интригите покрай Уйлям Орански и Славната революция в Англия. Покрай тях няма начин да пропусне Версай и среща с Луи XIV, както и случайно да се запознае с Готфрид Лайбниц и да поспорят за немския рационализъм. На един бал във Виена пътят й ще пресече младият Петър (бъдещия Петър Велики), който очарован ще я покани да му погостува в Преображенское... Не знам, но доколкото я познавам, най-вероятно е да приеме поканата... 

Вижте, „Самира" е разказ за приключенията на една жена, наше момиче из барокова Европа от XVII век. Но това е занимателнитя сюжет, атрактивният разказ... Ако някой открие нещо повече изпод първия пласт на повествованието - бих бил щастлив. А ако книгата го накара да се обърне към други произведения с историческа тематика, било художествени, било научни - скромната си цел ще съм постигнал аз. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: