В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (1): Към остров Самосир

 Досега май не бяхме ходили при истински канибали, освен може би, когато за последен път сме чели Робинзон Крузо. Да видим дне как Цветан ще успее да оцелее сред тях ;)   Приятно четене:

В транжорната на канибалите от Тоба

народът Батак и кралство Амбарита - Индонезия

част първа

 Към остров Самосир

 Опулено вдигам глава от CV-то и поглеждам към Тони Дева, млад кандидат елтехник. – Откъде си? – питам невярващо. Той се обръща спокойно към висящата на стената карта с 17-те хиляди острова на Индонезия и забива пръст в най-големия остров.

 

    – От Суматра, тук по средата, където има нещо като око е езерото Тоба (Danau Тoba), а в него има остров Самосир (Samosir), голям колкото Сингапур. И там на брега е Амбарита (Ambarita), някогошно древно кралство на Батак. А Батак (Batak) е името на моят народ – (6 милиона), който живее горе в планините. – Канибали? ! – изсъсква колежката ми, гледайки свирепите батак воини във wiki.

 

  – Канибали не сме, а – християни повече от век. След литургия хапваме от тялото Христово! Германският мисионер Лудвиг Номменс още през 1878 г. ни е превел Библията на нашият език.

 

А това е древната оригинална Ина ни Сурат Батак сричкова писменост състояща от 16 двойни букви, където всички срички завършват с А. Предлагам на гьонсурат политиците ни да проучат челният баташки опит и също да съкратим нашата азбука наполовина от 32 на 16 ;) Няма буква Ц (жалко), затова не можем да кажем Амбарица. Уф, каква патриотична теория може да се забърка ! ;)   – Но когато избухва вулкана Кракатау и за 3 дни настанал мрак и хиляди загинали по крайбрежието на Суматра и Ява от цунами, мойте прадеди масово се покръстили. (Силен аргумент на Господ!) – Е наше момче, Батак, но защо си Дева, да не би да си... ? – любопитен съм аз. – Не, скоро ще се женя и ви каня на моята сватба, а фамилията ми е на Богородица – Девата. На сватбата ще заколим прасето и ще го приготвим по стара (канибалска?) рецепта. – ОК, приет си, амин!

 

  А сега на работа, че има много време докато дойде Рамазана и ще хванем Еко прасето, свободно ровещо из царевичака и....

 

          – мечтая си аз на моста свързващ остров

Батам (Batam)

със съседните острови. Ех, има още много мостове и магистрали да се градят до Суматра и затова взимам самолетни билети Батам – Медан. Промоцията е фантастична 15 $, също колко за таксито до летището.  

 

Медан (Medan) е главен град на остров Суматра,

шумен, загърнат в смог и толкова пренаселен, че летището му Полония е в центъра! Веднага сме наобиколени от бакшиши, но на едно кафе се спазаряваме с един батак да ни откара до Пaрапат на брега на езерото Тоба. Условието е да му платим, ако успее да ни откара за 4 часа за 40 $ за да можем хванем последния ферибот за Самосир, където имаме запазена стая. Иначе само 20$! Последва едно лудо каране като изпреварихме влака, буса или всяка кола по пътя. Молихме се само да стигнем живи! Колата нямаше климатик, но при тая скорост и при отворените прозорци нямаше и нужда.

 

    Пътят ни се цепеше през плантации от маслодайни палми, залесени от чуждите корпорации на местото на изсечените диви тропически гори. Oттогава намразих палмовото масло и но оставам фен на маслиновото. Спряхме за пиш пауза и да си купим (бутилирана!) вода и бисквити (с палмово масло, няма как?). А нашият водач зареди с нещо по- яко, че очите му блеснаха като фарове и закара още по бясно. Но Богородица ни закриляше и зад последния хребет (над 2000 м височина, вече сред боровете) пробляснаха водите на Тоба.

 

   

Езерото Тоба (Dаnau Toba)

е най- голямото вулканично езеро в света. Класира се на първото място с 90 км дължина и 30 км ширина. Вулканичните археолози ни плашат, че то се е образувало след най- мощното изригване на вулкан преди 71500 години. Изригването на мега вулкана Тоба било с невероятна сила – в въздуха се вдигнали 2800 кубични км (да, КИЛОМЕТРА) вулканична маса, и още 800 кубични км пепел, сяра и пара. 20 000 квадратни км суша били унищожени. Средната температура в нашата Северна полусфера паднала с 21 градуса и ¾ от растенията загинали, а населението намаляло 10 пъти. Оцелели само канибалите в пещерите като Магурата ;) Техните потомци избягали от Батака достигнали чак до Тук Тук и основали кралството Амбарита :)  

.

                  Последващото движение на магмата в калдерата е изблъскало на повръхноста на езерото остров Самосир и полуострова Улуан. Там и сега има горещи термални извори. Шшшт, тихо, Тоба спи! ! !

 

  Ограждащите планински хребети (над 1000м) се спускат величествено в дълбоките (500м) водите на езерото. Какви ли древни чудовища се крият там? След 200 км гигантски слалом за 4 часа от Медан, ни остава мегдан още малко път,

 

    изпъстрен със завои и дупки докато слезнем долу до брега. Щастливи се разделихме с нашия водач!

    По този паянтов трап се качваме на последното антично фери (18:00) от Пaрапат до Тук Тук.  

  Остров Самосир в езерото Тоба.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

 

      След час почивка от препускането, доплавахме до остров Самосир.  

 

      ,, Хорас! ” – от Гордан, собственика на къщата за гости. Това е оригиналният батак поздрав, означаващ здравей, добре дошъл, благодаря и довиждане. Много е удобно и не можеш да сбъркаш.

 

    А това са оригиналните Тоба къщички с типичните като лодка седловидни покриви. Ламарината се оказала по удобна от сноповете ориз за защита от тропическите дъждове.  

 

      Къщата за гости,, Барбара” има много гости. Това е добър знак!

 

    Двойните стаи с душ за 15 $ бяха вече заети, затова ни настаниха в стаи с баня с топла вода, но с ведро и черпак за 5$. Плюс бяха няколко нещастни бубулечки, вмъкнали се заедно с нас, които утепах преди лягане. Тук комари нема и спахме като пънове, завити с тобаски одеяла.

 

        Ние се настаняваме на верандата на брега на свещи и заедно с Барбара, дъщерята на Гордан слушкаме... Имало едно време...

 

    ... един рибар Самосир, който веднъж хванал златна рибка. И когато я целунал като всеки рибар, тя се превърнала в красива девойка. ,, Самосир”, тя му казала, „Аз ще се омъжа за теб, ако ти ми обещаеш да не казваш на никого, дори на сина си, че аз някога съм била рибка“  Разбира се, Самосир имал понякога ядове и забравил за обещанието си. И така се образувал остров Самосир според легендите на батак. Красивото девойче се превърнало обратно в златна рибка, а Самосир станал остров в езерото Тоба.

 

        Огненото зарево се опитва да ни подскаже, че сме вътре във вулкана. Но вкусната рибка, виното, тихата музика и прохладната вечер ни връщат към язовир Батак и ни карат да забравим, че сме на Екватора в Тоба.  Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Индонезия – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: