Проблемът с отговорността

Преди време бях най-пропаднал пияница и веднъж милата ми майчица попитала Мартин Карбовски, моя приятел: Кой е виновен за всичко това? Къде е проблемът? Но Карбовски, който винаги ми е харесвал с неочаквано точните си изказвания, отговорил на въпроса й с въпрос: Аз викам да не питаме кой е виновен и къде е проблемът, а къде е Калин Т.? Питал така, защото аз по това време отново бях изчезнал, явно в търсене на място, на което да умра. Много пиех тогава, мама му стара. Не ми се живееше и животът ми се струваше противен като стари мръсни чорапи. Имах чувството за тотален провал. И чувството ми не беше лъжливо. Напълно точно и съответно на реалността чувство беше то. Изпивах по един литър водка и повече на денонощие и не ядях по седмици. Не само защото не можех да ям от болест и изтощение, но и защото не исках да подяждам старите си родители. Чисто и просто си умирах и не ми беше весело. Не можех да ставам от леглото. Лежах в потта си със седмици. И не ми беше весело. А милата ми...

Прочети цялата новина

Свързани новини: