Комикси – препоръчителна литература

Вече съм говорила за комикси и съм споменавала, че имам разни критики към това, което минава за “популярни” комикси, особено хартиените елементи и причините защо точно имам критики.

Не малко хора ме питаха (ако и основно по социални мрежи/директно/чатове/имейли) защо си губя времето, ако не ги харесвам и като цяло, защо си губя времето с комикси, ако са толкова зле (понеже човек има две опции… или да обожава нещо или да го пренебрегне, конструктивната критика или анализът или дискусията никога не са довели до нищо полезно… питайте Оруел).

Въпросът е… че не са. Никак даже.
И ми се иска да разкажа и да споделя за някои чудесни комикси, които са отлични и много увлекателни, еманацията на красотата на комикса като медия.
Много накратко, комиксът е поредица от логически свързани картини, които се разказва някаква история. Това е. Как ще се използва стилистично и с какви изразни средства ще се предаде информацията или каква ще е самата информация е изцяло решение на създателя(ите).

Първо ще започнем с хартиените издания на комикси, а после с виртуалните (които са далеч повече така или иначе).

1. Sandman

Авторът е Нийл Геймън (Коралайн, Гробищна книга, Американски богове, М като Магия, Добри поличби, също така сценарист и т.н.), британец, с много интересно чувство за хумор.

Историята, извинете за спойлерите, е следната: Сън (който е част от вечното семейство Сън, Смърт, Желание, Съдба, Разрушение, Отчаяние и Лудост – Dream, Death, Desire, Destiny, Destruction, Despair, Delirium) е антропоморфно същесто. Сиреч, съществува. След като е бил пленник в ръцете на няколко души, които се опитват да подчинят Смъртта, но вместо нея, уцелват него, в продължение на 60 години, успява да се измъкне на свобода.

Време е да се погрижи за последствията, които настъпват в свят, в който някой, който е отговорен за страната на сънищата. Стилизацията е много интересна, историите варират от романтика, през драматични, чрез ужаси, до загадки и мистерии. Историите определено са по-подходящи за по-зряла публика, а не само за подрастващи.
Цък.

2. Hellblazer

Това е един доста дълъг, типично британски комикс, с главен анти-герой Джон Константин (преди няколко години имаше филм по него с Киану Рийвс). Интересен ефект за него е, че той е един от малкото комикси, в които главният герой старее. Определено е насочен към по-зряла публика. Стилизацията е красива, ако и малко уморителна за очите. Историите са много добре описани от жанра: окултно, през мистерии, с тежки и сложни истории и разнообразие от персонажи.
Цък.

3. Blacksad

Историята е noir, действието се развива през 50-те години на 20-ти век, а персонажите са антропоморфни, техните характери са представени от стила на рисуване: частният детектив е черен котарак, комисарят е немска овчарка и т.н. За толкова несериозно и отгоре отгоре звучаща основа, историите са стряскащо сериозни, минаващи през теми като расизъм, беззаконие, власт, болести, замърсяване и т.н. Това, което може би най-вече грабва е невероятната стилизация и огромното внимание към детайла на всяка страница, който може да бъде описан просто с думата “невероятен”.
Цък.

4. Skydoll

Science fiction отвсякъде, темите засегнати са религия, секс, секс индустрия, хуманизъм, полутокрация, демокрация, свобода на волята и какво ли още не, трудно е да се опише с няколко думи. Стилизацията е невероятна, а историята все още е в процес на развиване.
Цък.

5. Fables

Обожавам преразкази на приказки, а все още в процес на издаване комикс, който е изцяло базиран на персонажи от приказките (Снежанка, Червенорозка, Спящата красавица, Големия Лош Вълк, Синьото момче, Златокоска, Пинокио и т.н.), които са останали без дом, живеещи в реалния свят, прогорени от тяхната реалност, нейде из границите на Чикаго, с персонажите променили се, веднъж напуснали свръестествения свят, е… любопитно. Как точно би оцелял в реалния свят някой като Снежанка или Големия Лош Вълк (който не е толкова голям и лош, а Снежанка не е лигавата мръхла, за която всички я мислим). Историите определено са насочени към по-зряла публика, както като конструкция, така и като събития и случки. Стилизацията е изключително красива, а заемките се разпрострират в разнообразни епохи и посоки с не малко изненадващи авторски идеи и решения. Разискваните теми са прекалено много, за да генерализирам.
Цък.

6. The Unwritten

Историята е подобна на Fables до някаква степен, защото е прекараване на границите между реалност и въображаеми персонажи. Синът на известен автор на популярни книги за дете магьосник, герой, който е базиран на него, е център на вниманието, след като баща му изчезва при мистериозни обстоятелства. Нещата стават странни, когато става ясно, че синът всъщност персонажа от книгите. Темите, които засяга серията са връзката реалност/фендоми, автори и читатели, въображение и реалност. Стилизацията е изключително подобна на Fables.
Цък.

7. Mara

Напоследък отново се завърнаха анти-утопиите, особено населени с подрастващи и Мара е точно от този тип. В обество, в което физическата перфектност е издигната в култ, нещата са странни, когато успяваш да жонглираш с изискванията… които са недостижими за нормалните хора, до степен, че за да ги покриеш, най-вероятно не си човек. И това те хвърля в центъра на още по-ужасен тип внимание. Стилизацията е прекрасна, а дискутираните теми са разнообразни, от феминизъм, през корпоративна власт, свобода (на словото и избора), идеализация, политика и идолозация.
Цък.

8. I was kidnapped by lesbian pirates from outer space

Това е от онези комикси, които започват първо онлайн, а после са публикувани и на хартия. Те са пародия и сатира, наред с пренаписване на представянето на гей жените в комиксите, книгите и като цяло популярната литература. Базирано на 50-те години на 20-ти век в САЩ, хуморът и попкултурните препратки са повече от достатъчни. Основно е сатира на пълп стила като цяло, но авторката е изключително забавна като цяло дори и да не сте фенове на пълп.
Цък.

9. V

Не мога да го опиша, реално който е гледал V for Vendetta филма е наясно с основната сюжетналиния. Анти-утопия… след това… става сложно. Отново, комикс насочен към доста по-зряла публика.
Цък.

10. Alias

Този е от по-класическите супер-геройски комикси, но по доста по-реален начин. Джесика Джоунс, супер-герой… не е толкова забавно да си свръх-силен, да можеш да летиш и т.н., колкото човек би очаквал. Особено когато това е по-скоро норма. И когато се окаже, че всъщност не те бива за супер-герой, се преориентираш в нещо по-нормално. Например частен детектив. Където идва доста полезно ако можеш да вдигнеш микробус от лежанка.
Цък.

11. Y the last man

Тук се напълни с анти-утопии, това е поредната. Това е като интелигентна (ама МНОГО ИНТЕЛИГЕНТНА) версия на “Добре Охранявани Мъже”. Всички бозайници с мъжки хромозом умират един чудесен, прекрасен слънчев ден. Остават два индивида, нашия главен герой и неговата мармозетка. Исотрията е сложна, комплексна и добре разглежда какво би станало ако половината от човечеството (и не само) изчезне.
Цък.

12. Persepolis

Малко мамя, защото това е авто-биографията на авторката, но също както и анимационния филм, тя е използва медиума за пресъздаване на историят си по уникален начин. Тя разказва за детството и младостта си в Иран по време и след Иранската революция.

Стилизацията е чудесна и макар да се говори за откровени ужаси, е направено с толкова хумор, че книгата е подходяща и за подрастващи.

Не мога да го опиша, защото е прекалено много неща. Има хумор, сатира, ирония… и много, много добре разказана история.
Цък.

13. Maus

Колкото повече ми е харесал комикса, толкова по-трудно ми е да говоря за него, особено когато темите са толкова сложни. Конкретно за Maus, историята е мрачна и стряскаща, разказваща за случилото се по време на Холокоста на полски евреин.

Също като в Blacksad, антропоморфицирането на животни се използва, за да се представи характера и личността на различните персонажи. Само че това не е нежна noir детективска история, това е брутален и откровен текст, в уики пише, че не е много ясно какво точно е, дали е мемоар, биография и тн. и честно казано, аз също нямам позиция по темата.
Цък.

Определено не е подходящо за малки деца, а на моменти стилизацията е ужасяваща. Но е неслучайно носител на награда Пулицър.

За сега толкоз, следващия път виртуални комикси. Там ще е… по-трудно. Май… не
мога да преценя.

 

Filed under: култура уж, творчество, reading comics while female Tagged: Alias, blacksad, за четене, комикси, fables, hellblazer, i was kidnapped by lesbian pirates from outer space, mara, Muas, Persepolis, Sandman, skydoll, the unwritten, V, Y: the last man

Прочети цялата новина

Свързани новини: