примерът, който дадоха по-възрастните и опитни жени в това предаване беше ужасен. те оправдаха насилието с думи за любов. тезата ми, че в българия жените предават жените, се потвърждава за пореден път.

жени калканджиева би трябвало да е лице на кампания срещу насилието над жени, тя знае по-добре от почти всички жени в българия какво е да те пребият, дори да ти разпорят корема, но тя обясни, че радина била "обидена" на деян.

марта вачкова вместо мазно да говори как деян донков преливал от страст и талант, щеше да е полезна на обществото ако беше разказала за проблемите на личния си живот. но лицемерието е по-силно от всичко.

според лили абаджиева деян е герой на едно поколение. деян трябва да тръгне на психолог за да остане не герой, а просто човек. жертвата търси вината в себе си, и пише отчаяно в дневника си. радина търси помощ от публиката, а лили абаджиева я подканва да не се държи като жертва, и да се съсредоточи върху любовта. абаджиева явно не са я били достатъчно.

това не са "нещата от живота", както деян се опита да омаловажи ситуацията. тези "неща от живота" се случват в ситуация в която той знае, че е сниман. ясно е какво се случва когато няма камери наоколо. "хващал съм я за косата когато е била безобразно пияна, и шамари съм й бил да се освести". 

няма значение колко добър актьор е, няма значение изобщо какъв е, и няма значение дали радина е била пияна. в българия шамарите не се смятат за бой, а "хващането" за косата не е нищо особено. 

единствената полза от това предаване е ако някой разбере, че насилието е недопустимо под каквато и да било форма. 

единствената причина поради която не предадох бившия си мъж на полицията в америка, заради единствения път в който си е позволил да ме бие беше, че щеше да бъде депортиран в българия на секундата. аз му дължах това, че ме докара в америка с покана от негов приятел, той ми даде възможност изключително бързо да се издължа към него не подавайки жалба в полицията. така той остана в америка благодарение на моята благодарност към него. ако го бях предала, кракът му повече нямаше да стъпи там. не беше направено от любов, донякъде от жал, основно беше прагматично, морално решение. след този случай, въпреки, че той направи опит да се съберем, за мен всичко беше приключено. никой, никога, по никакъв повод, не може да упражнява физическа сила върху мен.

от нищо не ме е срам. колкото повече жени разкажат за насилието срещу тях, толкова по-трудно ще бъде упражнявано срещу други.

деян донков също има нужда от помощ. неговите проблеми няма да приключат с евентуалния края на връзката им.

и накрая всички се прегърнаха и целунаха засмяни и щастливи. така е тук. и иван и андрей се опитаха да обяснят на петър кърджилов какво се случва с дъщеря му, той не само не разбра, а започна да се пазари за пари и да говори за новия си роман базиран на текстове от това предаване. невероятно. отново - горката радина кърджилова. дано някой да научи нещо от тази история.

дано психоложката да успее да помогне на деян, въпреки, че за да има наистина резултат, той няма да дойде от разговори с психолог в телевизионно предаване. вито саръиванов, иван и андрей бяха единствените смислени хора, и заеха най-правилната позиция, а тя е - физическото насилие не може по никакъв начин да бъде оправдано. срам ме е за повечето жени, които участваха. обикновени, тъпи путки, напълно заслужаващи този сексистки епитет.