Задава се кабинет “Брашнян чувал – сделано in Bulgaria”

Както ни управляват, така и ни се „извиняват“- в кавички. Потвърждава го отново Симеон Сакскобургготски в интервю за испанския „Ел Паис“, в което на пръв поглед си признава обещанието да ни оправи за 800 дни за своя „най-голяма грешка“. Само че в следващото изречение добавя, че всъщност ни е оправил за 1000 дни- т.е. сбъркал е само в бройката.

Подиграва ни се по същия царствен начин, по който презрително ни съобщаваше, че ще снизходи да ни осветли по някой интересен въпрос „когато му дойде времето“.

Да беше само Симеон такъв, „с мед да го намажеш“, както благородно предлага народът по отношение на отделен грешник. Само че по нашите земи искреното разкаяние на виновните управници е дефицитно, като стоките от първа (втора и каква ли не още) необходимост по времето на Тодор Живков- същото, по което носталгично въздишат късопаметните българи днес.

Късният Тодор Живков не само не се разкая за „социализъма“, който сам обяви за едно „недоносче“ ( сякаш самият той е бил страничен наблюдател, а не негов едноличен законодател), но и продължи до края на живота си да ни се подиграва за това колко много говеда имало в неговия край- и били не само червени ( така се шегуваше той на един събор в негова чест в Правец под бурния одобрителен смях на населението на площада).

Ако такива „вождове“ на народния гняв, като Волен Сидеров, бяха толкова агресивно настоятелни към самия Живков и неговите подобия във властта да се извинят, както група атакистки депутати кресливо изискваха на улицата с пяна на уста да стори в лично качество от името на една телевизия един обикновен репортер, крайното левичарство на атакизма-сидеровизма нямаше да цъфне в днешно време като определящ фактор за баланса на силите в този парламент.

Тон за отказа от извинение даде самата преименувана БКП, която методично предаваше тази щафета на производните си в политиката. Дори и хиперинфлацията, до която те доведоха страната през 1997-ма, не прекърши желязното им самомнение на „несправедливо обругани“. За сметка на това надделяха исканията им онези, които извадиха държавата от катастрофата, да се оправдават за това и до ден днешен, понеже в спасителната си мисия също допуснаха да се краде ( при това от от други, не от приближените на БСП). Получи се като в друга цветиста народна мъдрост : „направи добро, изяж л.йно“!

„Дурной пример“, както казва пък друг помъдрял от бой народ, е заразителен. Тази пандемия закономерно връща на власт „безгрешната“ тройна коалиция, която всъщност напомня още повече на „кабинета Беров“, управлявал с името на съветника на Желю Желев, но от името на проруската всемогъща корпорация „Мултигруп“ в периода на контрабандата по трасето Москва-София-Белград в нарушение на международното ембарго ( нещо като южен поток на руски горива и мръсни пари, напомпали мускулите на българската организирана престъпност, от която няма отърваване и до днес като дар в името на „течната дружба“).

Впрочем „Мултигруп“ беше разбита от управлението на СДС без никакво извинение и както виждаме грехът се оказа смъртен за разбивачите. Все някой трябваше да изпие докрай горчивата чаша с петролните утайки от периода на онзи южен поток.

На костеливия Орешарски обаче отдавна е простено, че е бил костовист- цял заместник-министър на финансите в кабинета „Костов“. Сега реди едноименен кабинет от името на БСП, ДПС и с безименната подкрепа на „Атака“.

За да не остане по-назад и Бойко Борисов заяви, че би му дал някой депутат, за да му се получи парламентарната аритметика в узаконяването на новото правителство. Борисов обаче, както и предшествениците си, няма намерение да се извинява за нищо, защото смята, че е бил прав. Признава си само царски, че бил „горделив“ – в смисъл, че с право се гордее, но само малко е прекалил.

Аз пък си признавам, че съм виновен: не ги разбирам тези
тънки сметки. Явно в българската политика извинението ( и покаянието) е вредно за (без)грешниците, облечени във власт. Те се чувстват в правото си да продължават да правят каквото искат, включително като обещават едно, а правят обратното.

Предстои ни пореден цикъл от този кръговрат- „не по врат, а по шия“, въртене в квадратурата на кръга на безценните кадри, дяланите камъни на прехода, които да мелят брашно, правейки се на остри. И така- до ново изтръскване на брашняния чувал с надпис „ Сделано in Bulgaria”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: