Опростяването води до изпростяване

Понеже разликата между опростяването и изпростяването понякога е много тънка, реших да се запитам къде се къса тя при мен. И открих, че съм си един класически простак. Защото съм избрал едното от двете- да не опростявам.

Само класически простак може да твърди, че е против Бойко Борисов, при положение, че го е подкрепял по въпроса за забраната невинни хора да бъдат тровени с цигарен дим. При това моя милост го е поддържал в тази насока още преди той да си е помислял да си смени мнението и да реши да спре пушлявенето на публични места. Не съм изпушил нито една цигара през живота си, ако не броим хилядите, които пушачите са прекарали насила през дробовете ми. Съответно напълно заслужено бях обявен за фашист, подкрепящ недемократичната забрана. Излиза, че съм „по-Бойко Борисов“ от Бойко Борисов дори, а сатиричният ми поглед към неговия образ в книгата „Премиер на РъБъ“ е само пушилка в очите на честните хора.

С Първанов си бяхме близки по въпроса за необходимостта да се присламчим към НАТО- позиция, до която той допълзя като диверсант в тила на собствената с партия след като моите западни покровители му „набиха канчето“ и му обясниха, че ще спрат субсидията на партията му по линия на германската социалдемокрация. Така че не ми вярвайте, че съм му посветил книгата „Президент на РъБъ“.

Нагло и просташко е да твърдя, че имам нещо против Цветан Цветанов, защото много преди него ( още на втория ден след атентата от 18 юли 2012 г. край Бургас) заех комай единствената публична позиция в България, според която версията „Хизбулах“ наистина да стоят зад терористичния акт изобщо не бива да се изключва. През февруари 2013-та Цветанов ме подкрепи, а сега и ЕС е на път да проумее същото. Което доказва колко съм лицемерен, когато критикувам ЕС за някои нещица и Цветанов за почти всичко.

Същото се отнася и за отношението ми към Станишев, с когото сме си близки в негативната оценка за Борисов ( като цяло). Всичките ми останали ( стотици) критични изказвания и писания по адрес на лидера на ПЕС и БСП са лицемерие, щом сме съгласни в главното: че Борисов е отрицателен герой. Да бях си мълчал или лъгал, щях да съм един честен демократ. Сега, след като буквално свалих Борисов (солидарно със Станишев, разбира се, как иначе) и по този начин вкарах синия ренегат Орешарски в премиерското кресло, нямам право да претендирам за някаква демократичност.

Особено просташко е съвпадението на мнението ми с Ахмед Доган по „възродителния процес“- още при „Бай Тошо“ си паснахме. Какво значение има, че с раздавача на порции иначе по всички останали въпроси сме на различни и дори противоположни позиции?

Връх на моята простащина е най-вече двуличието ми по въпроса за съветската окупация и руския неоколониализъм, защото без да се маскирам вече няколко пъти купувам кисели краставички от руския магазин „Берьозка“ в квартала. Будни граждани ме забелязаха и затова бързам да си призная, че лятоска, когато от българските магазини изчезва този артикул и остават само стерилизираните такива ( които сладнят), се промъквам в „Берьозка“ и си набавям дефицитната стока ( произведена като правило в Германия). Един честен патриот и истински русофоб не би престъпил толкова предателски принципите си и би наблегнал на „изяжте българското“ ( докато го има още).

За несъстоятелността на идиотската ми претенция да съм против комунизма да не говорим! И с какво право мимикрирам упорито (вече близо четвърт век )? Веднъж роден при комунизма и неведнъж изнасилен от него, човек няма право да се прави на девствен, освен ако не е голям хитрец и държи на всяка цена да осребри позицията си с ( фаталните?) 13 години без работа от общо 23 години преход.

Е, простак съм си. Но поне си го признавам. Да му мислят онези, които обичат да опростяват.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: