Ранният Орешарски като типичния Борисов

Не аз този път, а от групировката ГЕРБ сами посочват приемствеността при заменката във властта с БСП- програмата на задаващия се нов кабинет била гербаджийска!
Че заменката запазва стилистиката на ГЕРБ, които пък наследиха генетиката на БСП ,ДПС и НДСВ през 2009-та година, в сегашната ротация личи по още много родилни петна по белия фрак на сиамските близнаци в борбата срещу фракинга. Нали помните, че ГЕРБ, БСП и ДПС се прегърнаха през януари 2012 г., за да услужат на руския интерес България да няма коз в преговорите с „Газпром” като си забрани „сама” дори да проучва за залежи от шистов газ. Още тогава трите групировки доказаха, че могат да си сътрудничат отлично по въпроси от национално значение (за Русия).
Преди да проплакало новото правителство неговият набеден за родител Пламен Орешарски, издигнат вече в ранг „Бойко Борисов” като главен кадровик в изпълнителната власт, побърза да имитира предшественика си в кадровите гафове.
Орешарски се изправи неподготвен пред пленум на БСП и пред очите на цяла България, клекнала пред телевизорите. С беден речник и диалектно заваляне на някои думи, които търсеше, Орешарски видимо не внушаваше обещаната ролята на говорител на надеждата за нещо различно от „предишните”.
Говорителят на големите очаквания сричаше погрешно имена на ключови „негови” назначения. Сбърка още на номер едно Зинаида, после на номер три Йовчев, оставяйки впечатление за не особена близост с тези две ключови фигури, предизвикали и без това брожение сред самите социалисти като „външни лица”. Пътьом Орешарски „пропусна” да каже кой ще му е вторият вицепремиер, макар да заяви, че ще има такъв
Но тези белези на неубедителното начало можеха да бъдат подминати без особено внимание, ако не се наслагваха с други познати предвестници на гафологията от миналото и логиката, която стои зад нея.
„Няма непредставен олигарх в предложеното правителство, коментираха неофициално социалисти след като номинираният за премиер Пламен Орешарски обяви списъка с министрите, договорени между БСП и ДПС” , се казва в коментар на Полина Паунова в сайта Медиапул.
В това изречение се съдържа истината за роднинството между ГЕРБ и БСП.Бащите на кабинетите им са много. И не е чудно, че при боричканията между лобитата е била наложена и кандидатура на министър с незащитима биография, какъвто се оказа свързаният със скандали около имоти по Черноморието архитект Калин Тихолов. Той скоропостижно напусна списъка с оставка, оставяйки риторичния въпрос дали е имал нещо общо с всемогъщата в региона ( и не само) групировка ТИМ. Пак същият въпрос виси, стърчи или се крие ( изберете българското) в назначаването на шефа на варненското пристанище ( който и да е той поименно) за минирания с доста подозрения за корупция пост на транспортен министър.
Разбира се за тези „подробности” се питам сам и отговор не чакам- освен известен отзвук в чужбина, като този в едно виенско издание:

The Vienna Review
April 2013

Plamen Goranov – Martyr
Of the ‘Bulgarian Spring’
by Margaret Childs & Kostadin Terziev

Roth said.
Goranov’s act may have a limited effect on
Bulgaria’s politics, however, says Bulgarian journalist
Ivo Indjev, predicting instead that TIM
will simply become more careful to cover their
tracks, and pressures on the media from mafia
“omerta” will grow.

Най-общо казано, свикнал съм да ми се присмиват в България за тезите ми. Например вчера отнесох голям „майтап” в студиото на Милен Цветков в Нова телевизия защото си позволявам да говоря за правителство на петата колона в България. Бях дори буквално посочен с пръст от съратник на Тодор Живков и наречен с думата идиот, защото съм против Русия. Но на Запад от нашата източ(е)на губерния не са идиоти и приемат за достоверно например твърдението ми, че в България безнаказано се разпореждат всемогъщи групировки.

Чисто символично е направо виц фактът, че първи кабинета напусна точно министърът на планирането ( инвестиционното). Това „чудесно” се вписва в традицията социализмът да се проваля в плановата икономика и политика. Отгоре на всичко това новоизмислено министерство очевидно беше предмет на лична гордост от страна Пламен Орешарски, които отдели специално внимание да обясни колко е нужно това административно изобретение.

Най-голямата измама за избирателите обаче е тоталната смяна на акцентите в предлаганото ново правителство спрямо лявата заявка. Разминаването между предизборното говорене за зарибяване на избирателите и сервираната от Орешарски реалност е пълно. За да имат повече гласове в урните от БСП подмамваха хората с обещания за приоритетите: социалната политика, здравеопазването и образованието. Нищо подобно не извади пред скоби Орешарски!

Орешарски наблегна на важността на правосъдния ресор и не скри ден по-късно при получаването на мандата при президента Плевнелиев, че така иска да зарадва Брюксел. В програмната си реч, доколкото така могат да се нарекат няколкото му изречения при изчитането на списъка с имената на министрите, прозвуча предимно загриженост за чуждите инвестиции и бизнеса, а така също за кадастъра и др. подобни подробности, които далеч не бяха водещи сегменти от пропагандата на БСП преди изборите.

Да, основателни и прагматични са сменените приоритети в очите на технократите. Само че технократите ли гласуваха за БСП или техните роднини по села и паланки, убеждавани да си дадат гласа в името на социалната справедливост?

Ако има подмяна, която най-добре илюстрира това бягство, тя е в назначаването на социален министър от централата на ДПС- същата групировка, която открито се противопостави на БСП по въпроса за намерението на БСП да се откаже от своето законотворение под формата на плосък данък, облагодетелстващ всеки друг, само не и бедняците, за чието нещастие така напоително плачеше солидарната със страданията на сиромасите червена върхушка.

Тук ще пропусна ретроспекцията за Орешарски като ярък лобист за хазартния бизнес ( чийто некоронован крал е олигархът Васил Божков) или като проводник на скандалните опити за заменки на имоти в столицата в полза на т.н. медийна императрица Ирена Кръстева , или като душманин на учителските стачки, на които се подиграваше като „седенки”. Да махнем с ръка великодушно на тези „малки залитания” от миналото в името на надеждите за промяна към добро в бъдещето. Обаче…

При толкова много прилики- от заявката за еднолично управление на един овластен ( и практически несменяем , освен от своите) премиер, през типичните и за ГЕРБ мъки още в предродилния период на новия кабинет ( набързо оправдани днес от телевизионните студия като „по-скоро похвални събития заради бързата реакция при отстраняването на Калин Тихолов ”- досущ като оправданията на ГЕРБ в подобни ситуации), до бягството от предизборните обещания: в какво толкова Орешарски се отличава от Борисов?

Тук посочвам приликите, а за разликите ще има да слушаме напъни още доста време. До следващата ротация, когато пак ще поискат от нас да махнем с ръка великодушно. И така ще си махаме с ръце като вятърни мелници, защото е по-удобно, вместо да се борим с тях.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: