във витиз всяка година след клетвата на бузлуджа (!!!) имаше вечеря с тодор живков. искаха да ме сложат да седя до него, отказах в паника. окей, ясно е, че съм могла да си позволявам подобно поведение заради баща ми, и не съм герой, но поне не съм лайно, което е използвало това, което му се предлагаше, а можех, о, как можех. докато сегашният министър-председател е точно това. симпатичен и интелигентен, но...не е отказвал никакви предложения, напротив, жени живкова казва, че са били приятели от деца. 

а тъй нареченият продуцент мартин захариев най-после излезе от гардероба:). спомням си, че когато си дойдох в българия за пръв път след като заминах за америка, беше 1993 г. мой приятел, който наскоро разбрах, че носи гордото име агент пешко, ме заведе с гордост да ми покаже редакцията на списание "егоист". бях впечатлена от списанието, но когато ме запозна със захариев, бях откровено изненадана. той уникално ми приличаше на младите комсомолски активисти от преди демокрацията. в него имаше нещо, което ми беше отблъскващо по много познат начин. не споделих с агент пешко изненадата си, просто си казах, че за мен няма място в българия и няма да има още дълго. е, всичко си дойде на мястото. след около 23 години вече не е нужно захариев да се крие. той е това, което е. млад социалист от европейски тип:)

не търся симпатия за нищо, защото съм наясно със себе си и нямам нужда, но колелото на историята се върти, както казаваха техните бащи и кумири, и на последните избори аз направих единственото, което можеше да се направи за да не се случи това правителство и за да не управлява "атака". който иска да хвърля камъни, да го прави, направо ги хващам в полет, и ги подреждам в малък паметник на наивността.