Май 2013

Май е цветен и динамичен по нашите географски ширини. Именно затова всяка година щедро се възползвам от богатия асортимент, който предлага.

Тъй като не бях особено активен в блога през последния месец, показвам всичко накуп.

С корабче по Ропотамо

Корабчетата не потеглят на точен час, а изчакват да се съберат поне десет човека. Билетът е неразумно скъп, за деца под шест години също се заплаща. Не бих се качил отново.

Общо взето, за час пътуване до устието и обратно, могат да се видят единствено чапли.

Чапла в река.

Чапла на дърво.

Чапла в полет.

Пролетни поля край Бургас

Полята с рапица всяка година менят местата си. Този път имаше едно огромно, точно на входа към Бургас.

Което е прекалено равно и освен с някое дръвче или топлофикация не се отличава от останалите.

Маковете започнаха да се показват рано, заради топлия април.

Рапичните полета, обикновено, са обградени от житни.

Мъгливите гори на резерват Стенето

За пръв път преминах през Стенето преди четири години. Тогава попаднах на огромни поляни с див чесън, който точно беше разцъфтял. От тогава, това е любимият ми резерват, който не пропускам да посетя и през есента.

Изчаках времето да се влоши и поех надолу, през мрачните гори.

Съвсем очаквано, скоро започнаха поляните с див чесън, който вече прецъфтяваше.

Колкото по-надолу слизах, белите цветчета оредяваха, а мъглата оставаше зад мен.

Макове

В средата на май всички занемарени ниви бяха завоювани от маковете.

Свежи цветове - червено, синьо и зелено.

Св. Влас и Несебър

Розите, подобно на маковете, са завзели градинките на градчета и селца.

В Свети Влас изобилието и разцветките са впечатляващи.

Морето е с лазурен цвят.

В Несебър е прекалено късно за разходки. Старият град е превърнат сергия, а бариерите и огромните паркинги не могат да се справят с нашествието на автомобили по тесните улички.

От юг се задава буря, но въпреки това морето е съвършено спокойно.

Атанасовско езеро

Пробих си път през гъстия храсталак, и като невеж турист, по сандали, закрачих в мазната зловонна тиня.

Харесах си място и застанах неподвижно, уж да се върнат уплашените птици. Вместо птици, започнаха да се връщат кърлежи, които настървено атакуваха голите ми крака. Изгоних няколко, които реших, че съм прикачил, докато минавах през храстите. Мръднах в страни, успокоен, че съм се оттървал от тях, но гадините не се отказваха лесно. Ареалът им беше в тази типично езерна трева (солянка), вероятно пренасяни от птиците.

Слънцето залязваше, гледката беше неописуема...

Ахтопол и Синеморец

Май няма да е май без традиционната майска обиколка на Странджанското крайбрежие.

Упоритото криво дърво край устието на Велека все така бди на поста си.

Перла в крайбрежието на Синеморец са Корабите. Скали подобни на потънали кораби, откъдето идва името им.

Наблизо е старато рибарско пристанище, с железопътни релси, откарващи лодките в морето.

Море, гладко като стъкло.

Силистар

На юг е Силистар, сивеещ в мрачната заран.

Изпод хоризонта изплува тъмночервена светлина.

Която кара морето да се вълнува.

Вълните настървено се разбиват в черните скали.

Гъстите облаци дават шанс на изгрева да ги оцвети едва за няколко минути.

Плажовете на Силистар са диви и романтични.

А жабите предоволни.

Снимки

Прочети цялата новина

Свързани новини: