Осъзнавам, че 2 месеца са малко време. Ужасно малко време, което изтича прекалено бързо и се забравя. Като всяко време всъщност. Времето, преди лаптоп... колко курозно. Помня обаче Будапеща прекалено близо. Роди се Ролинг Стоун, а после умря. Вивател умря, роди се Виваком, който също ще умре. Показах картите на националните стереотипи на Янко Цветков, доста преди всички останали да луднат по тях и да се превърнат в книги. И кръстихме последния цвят Попфолк/Малеби... всъщност, преди тук се коментираше много повече, значи ли това, че блогът е мъртъв?