Дортмунд: Там, където футболът е религия! (2): Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :) Приятно четене:    

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре. След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин,  имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов. Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера. Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела.  Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите  ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината  ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption] Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption] Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна

И оттам се виждаше добре, но като се сетя, че за същите пари от официалния сайт можехме да си вземем много по-добри места, ми стана малко тъпо. В близост до нас имаше групичка японски фенки на футболиста на Борусия Шинджи Кагава. И с тях си направих снимка за спомен, като ги накарах вместо „Зеле“ или английското „Cheese”, да кажат „Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия“ :) [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Айн, цвай, драй, Бо-ру-сия"[/caption] Следваше отново изпълнение от целия стадион на „You`ll never walk alone”. Този път и аз пях, тъй като бях подготвен. При излизането на отборите, феновете на Борусия от Южната трибуна направиха страхотна хореография – огромна корона на жълто-черен фон и надпис "Zurück in der Königsklasse"/“Обратно в Кралската класа“, заради завръщането на Бе Фау Бе в Шампионската лига след осем години отсъствие. Ето и видео от обявяването на състава на Борусия: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239115930067" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe>

"Обратно в Кралската класа"

След химна на Шампионската лига

започна и самият мач

Почти през цялото първо полувреме Борусия натискаше съперника си, като Левандовски, Марио Гьотце и Шинджи Кагава бяха постоянна заплаха за вратата на гостите. Феновете на лондончани обаче изригнаха в 40-ата минута, когато звездата им Робин ван Перси откри резултата. Жоро обаче си траеше. Май се притесняваше от реакцията на запалянковците на Борусия около нас, ако се беше зарадвал на гола. Ето и малко атмосфера от трибуните по време на двубоя: Embed link: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=2239169611409" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe>

След почивката Арсенал се прибра плътно в половината си, а Дортмунд увеличи натиска,

но трябваше да чака до 80-ата минута, когато резервата Иван Перишич изравни със страхотно воле от границата на наказателното поле. Стадионът буквално изригна, а дикторът обяви: „Минутата е 80-та, Борусия Дортмунд – Арсенал 1:1, Голмайстор: Ива-а-а-ан....“. Останалата  част довърши публикатас мощен възглас: „ПЕ-РИ-ШИЧ“. В самия край Роберт Левандовски имаше шанс да донесе победата на Борусия, но вратарят на Арсенал Шчесни спаси удара му и двубоят завърши без победител - 1:1. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Архитектът на успеха на Борусия - Юрген Клоп[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] С Георги след мача с Арсенал[/caption] Въпреки, че станаха шампиони на Германия, играчите на Борусия все още бяха неопитни в най-силния европейски клубен турнир (повечето бяха на по 23-24 години) и два месеца и половина по-късно отпаднаха, оставайки на последно място в групата си. Това обаче само им даде допълнителна амбиция – на тях и на треньора Юрген Клоп, за да изненадат следващия сезон цяла Европа, вероятно дори и себе си, достигайки до големия финал на „Уембли“! Второто посещение на Дортмунд беше кратко – само за един ден, и на сутринта с Жорката хванахме влака за Амстердам. Холандското пътешествие обаче е обект на друг пътепис, който може би ще напиша по-нататък. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Трето посещение: май 2012 г.

Борусия Дортмунд – Фрайбург

   След отпадането си от Шампионската лига, Борусия имаше възможност да се съсредоточи изцяло върху изявите си в Германия. Отборът изоставаше с много от Байерн Мюнхен през първата част от сезона, но успя да навакса благодарение на добри игри и грешки на съперника.   Няколко кръга преди края водеше с две точки пред баварците и всичко трябваше да се реши в прекия сблъсък с Байерн в Дортмунд. Много ми се искаше да отида на този мач, но нямаше как да се освободя от работа и затова го пропуснах. А в него Борусия би драматично с 1:0, като малко преди края Ариен Робен от Байерн изпусна дузпа, с която можеше да изравни. Победата на практика гарантира втора поредна шампионска титла за Дортмунд и реших поне да отида на последния мач за сезона срещу Фрайбург, за да видя връчването на Сребърната салатиера на Германия. Отново се обърнах към сайтовете за препродажба на билети и намерих пропуск за Северната трибуна на стадиона. Хотелът, в който бях отсядал преди обаче беше напълно зает и трябваше да търся алтернатива за нощувките. Този път щях да остана за три нощи, като за първата и третата намерих хостел на поносима цена в центъра на града. За втората вечер, в която беше и мачът, обаче всичко се оказа заето (имаше места само в топ хотелите, в които цените бяха прекалено високи). Затова намерих алтернативно решение с хотел в университетското градче Витен, до което се стигаше само за 20 минути с влак.

В петък хванах рано сутрин полета на Wizz Air за Дортмунд,

а в самолета – изненада. Много ми се спеше и първо помислих, че ми се привижда, но после гледам - Ради – колежка, с която бяхме в един курс в университета. Знаех, че е част от кабинния екипаж на Wizz, но нямах представа, че ще се засечем.  Много съм й благодарен, тъй като ме накара да се чувствам специален – поговорихме си, донесе ми лично кафе и ми позволи да заема седалка с повече място за краката. Благодаря,Ради! Винаги е приятно да срещнеш стар познат, особено във въздуха. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Неочаквана среща с колежката ми от университета Ради[/caption] Кацнах в Дортмунд рано сутрин, а за следобед имах уговорка да се видим с Пламен (няма нищо общо с Пламен от първото ми посещение) – сънародник, живеещ в града, с когото споделяхме две страсти – към английския футболен клуб Нюкасъл и към Борусия. Щяхме да ходим на тур на „Сигнал Идуна Парк“, за да разгледаме стадиона отвътре – нещо, което не успях да направя предишните два пъти. До следобед обаче имаше доста време, което трябваше да убия и реших да посетя

Центъра за изкуство и креативност на Дортмунд

Центърът се помещаваше в бившата сграда на местната пивоварна „Dortmunder Union”, а на върха й продължаваше да се мъдри, както някога петолъчката на Партийния дом, огромна буква „U”. На четвъртия и петия етаж

на Dortmunder U се намира Музеят на модерното изкуство Ostwall,

за който си взех билет (5 евро). В него има картини, скулптури, предмети, фотографии и инсталации, създадени след 50-те години на миналия век. Тук изгубих час и половина от живота си, които никой няма да ми върне! Вероятно не разбирам много, но за мен истинско изкуство е това, което съм виждал в мадридския „Прадо“, галерия „Уфици“ във Флоренция и Rijksmuseum в Амстердам. А тук имаше просто шантави инсталации и „картини“, създадени с изливане на няколко кофи с различна боя върху бяло платно.  Вероятно бяха „рисувани“ от някого на микс от крек и ЛСД. Кулминацията на посещението ми беше, когато германска леличка ми даде в ръката стар овехтял куфар и ми посочи коридор, по който да мина. От двете страни на коридора имаше бодлива тел и стъпвах върху вилици и лъжици, с които бе застлан целият под. За капак, в куфара явно имаше нещо, което непрекъснато издаваше тракащи и стържещи звуци. Май цялата идея беше да се пресъздаде концлагер от Втората Световна война, но нещо не се получи. Освен, ако не сте ултра-мега-гига-хипер фен на модерното изкуство, препоръката ми е: разгледайте „Dortmunder U” само отвън. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Dortmunder U" - не ходете там, ако не сте луди фенове на модерното изкуство[/caption] Време беше

да се отправям към стадиона

за срещата с Пламен. На път за там отново видях част от звездите на „Алеята на славата“ на Борусия. Оказа се, че са точно 100, пръснати са из целия град и, ако ги следваш, стигаш точно до „Сигнал Идуна Парк“, където са последните звезди с номера от 95 до 100. Докато чаках Пламен, влязох да поседна малко в стария стадион на Борусия – „Роте Ерде“(„Червената земя“), който приема домакинствата на тима до 1974 година. Някога е бил с капацитет 42 000 зрители и е видял доста славни мачове, в това число и успех с 5:0 над Бенфика през 63-та. Днес, „Роте Ерде“ се използва предимно като атлетически стадион и е буквално залепен за Западната трибуна, лежейки в сянката на сегашния стадион. Срещнахме се с Пламен, който каза, че още няколко негови колеги от работа ще дойдат за тура.  Дойдоха четирима и така се събрахме общо шест човека в доста интернационален българо-мексикано-португалско-руски състав. Най-много ми допадна Жоао от Португалия, който постоянно пускаше майтапи. Докато пихме бира, пичовете споделиха, че и на тях им е трудно да си намерят билети за мачовете на Борусия, въпреки че живеят в Дортмунд. За тура се събраха сигурно към 80-90 човека. Имаше гид, което показваше уважение и лично отношение към феновете и беше още една причина да харесвам Борусия. Бил съм на турове и на други стадиона в Европа - „Олд Трафорд“ в Манчестър, „Бернабеу“ в Мадрид, „Ноу Камп“ в Барселона, но там се чувстваш по-скоро като клиент. Гледат да ти вземат парите за билет и те пускат да се оправяш сам без никой да те развежда или разказва нещо. Освен това, обикновено ти искат баснословни суми от порядъка на 20 паунда или евро за фото с някоя купа. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] С Пламен, който е голям пич, на тур из стадиона[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Echte liebe"/"Истинска любов" e мотото на Борусия[/caption]

Турът беше изцяло на немски,

който май никой от малката ни компания не говореше добре (пичовете бяха част от международна фирма, в която комуникацията е на английски). Въпреки това се забавлявахме искрено (поне аз със сигурност). Показаха ни съблекалнята за гостуващите отбори, която беше съвсем обикновена. Предполагам, че тази на Борусия е доста по-луксозна. Минахме през тунела, през който футболистите излизат за мач, усетихме какво е чувството да стоиш на треньорската скамейка. Навсякъде из коридорите на стадиона се мъдреше

мотото  на отбора „Echte liebe”/“Истинска любов“,

както и снимки на бивши величия на клуба – Ади Прайслер, Лотар Емерих, Андреас Мьолер, Михаел Цорк, Щефан Ройтер, Томаш Росицки, Ларс Рикен и др. Въобще, интересно си беше да се погледне зад кулисите на стадиона. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Флаш интервю с Жоао от Португалия из коридорите на стадиона[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Тунелът на "Вестфаленщадион", от който играчите излизат за мачовете[/caption]

Малко факти за стадиона на Борусия

Както вече споменах, той е най-големият в Германия с  80 000 места. Въпреки огромния интерес към мачовете на отбора, ръководството не предвижда ново повишаване на капацитета в близко бъдеще. Съоръжението е построено специално да Световното първенство през 1974 година, като през 2006 година отново беше домакин на срещи от шампионата на планетата. До 2005 година носеше гордото име „Вестфаленщадион“. Заради угрозата от фалит, обаче клубът продаде правата върху името на застрахователната компания Сигнал Идуна и, съгласно действащия договор,

стадионът ще продължи да се казва „Сигнал Идуна Парк“

до 2021 година. Почти изцяло е покрит (на 80 %), има четири видеостени, отопление под тревата (позволяващо да се играят мачове през зимата), а седалките му, разбира се, са в цветовете на Борусия – жълто и черно. След тура се разделихме с колегите на Пламен, а ние двамата

поехме към центъра на Дортмунд за допълнителна доза бира

Там пък, не щеш ли, срещнахме пак сънародник на съседната маса на заведението -  Дейзи (какво хубаво българско име, а? :) ), която учеше в Манхайм. Беше дошла в Дортмунд при приятеля си Момчил, който по-късно се присъедини към нас. След сладката раздумка на по бира беше време да оставя новите си познати, за да се отправя към хостела за почивка преди следващия ден, който обещаваше да бъде изпълнен с емоции. Този път билетът за мача ме чакаше на рецепцията и не се налагаше да чакам до последно, както миналия път.

Още от сутринта в деня на мача валеше.

Беше ситен, но пък постоянен и досаден дъждец. Напуснах хостела, в който щях да се върна на следващата вечер, и хванах влак от намиращата се съвсем наблизо жп гара, за да стигна до градчето Витен, което си е като предградие на Дортмунд.  Лесно намерих хотела, а с няколко базови израза на немски успях да се разбера с човека, който ме посрещна и да се настаня. След това, малко почивка и обратно с влака до Дортмунд. Пред жп гарата

вече се тълпяха хора с жълто-черни фланелки

Имаше около пет часа до мача и реших, че сега е време да разгледам„Алеята на славата“. Проектът със 100-те бронзови звезди, вградени в асфалта и разказващи историята на клуба с най-важните дати, събития и хора, е осъществен по случай стогодишнината на клуба през 2009-та. Първата звезда се намира на Борсигплац, който по-късно разбрах, че е мястото на основаването на клуба, а последната е при „Сигнал Идуна Парк“. Всеки от играчите, спечелили вече несъществуващата Купа на носителите на купи през 1966-та година и Шампионската лига през 1997-ма си имаше отделна плочка, посветена на него. Плочка имаше и за всяка титла и купа на Германия, спечелени от Борусия, както и за Междуконтиненталната купа, извоювана през 97-ма. Тъкмо се бях разсеял с разглеждането на звездите на славата, когато пред мен мина открит автобус с фенове на Борусия, които вече подгряваха за големия празник и връчването на Салатиерата по-късно. Това ми напомни, че е

време да се отправям към стадиона

Можех спокойно да отида пеш, но реших да си спестя ходене и се отправих към жп гарата, където имаше станция на Stadtbahn. Огромна грешка! Попаднах в такова море от хора, че ми трябваше около час, докато се добера до платформата с влаковете. Но пък всичко беше по германски организирано – хората бяха пускани до платформата на порции и феновете търпеливо чакаха своя ред, пеейки песни на Борусия. Пред стадиона видях двама човека да размахват сезонните си карти, предлагайки ги срещу заплащане на някой, който иска да гледа мача. Явно не държаха да видят награждаването на любимия си отбор, а предпочитаха да изкарат малко пари. Взех си картонено копие на Шампионската салатиера от една каравана за сувенири пред стадиона и влязох.

Оказах се в смесен сектор – имаше фенове и на Дортмунд, и на Фрайбург

около мен, но нямаше напрежение, всички се забавляваха. Пред мен размахваха японския флаг в чест на Шинджи Кагава, което ме накара да се замисля, че тук можеше да се развява и нашето знаме. За съжаление, нито Димитър Рангелов, нито Михаил Александров успяха да се наложат в селекцията на Юрген Клоп. Рангелов подписа четиригодишен договор с Борусия през 2009-та, но беше преотстъпен след само един сезон на „Сигнал Идуна Парк“. Мишо Александров пък беше взет във втория състав като обещаващ млад играч през 2007-ма година, но така и не успя да пробие до първия отбор и беше освободен след изтичане на контракта му през 2010-та. Така, никой от двамата българи не успя да стане част от възраждането на Борусия. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Знамената на фенклубовете на Борусия се веят на терена преди всеки мач[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Фенове на Дортмунд и Фрайбург в един сектор - никакъв проблем![/caption]

Мачът може да се опише само с една дума – празник

През първото полувреме четири пъти трябваше да ставаме, за да викаме...“ Тор!“, както се казва след попадение по германските стадиони. Аз, разбира се, не бях свикнал и си виках по нашенски „Гол“! През втората част Борусия реши да не унижава съперника си и намали оборотите, поради което нямаше повече „торове“ и мачът завърши 4:0 с по две попадения на поляците Куба и Левандовски. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Куба се радва на един от головете си срещу Фрайбург[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] "Тооор!"... или просто "Гол!"[/caption] Когато наближи края на двубоя пуснаха по видеостената молба към феновете да не прескачат оградите, тъй като след титлата предишната година, публиката масово нахлу на терена. Това, разбира се, въобще не спря ултрасите от Южната трибуна, които започнаха да се катерят по загражденията още преди последния съдийски сигнал. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Стюарди са направили кордон пред "Жълтата стена"[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Още преди края на мача феновете се покатериха по оградите[/caption]   Докато играчите се качваха към официалната ложа, за да получат шампионския трофей и медалите си, феновете пробиха двойния кордон от стюарди. Хиляди нахлуха през една от счупените огради на Южната трибуна. В ложата, капитанът на Борусия Себастиян Кел взе в ръцете си Сребърната слатиера, наричана на немски „Die Schale”, a през това време феновете купонясваха долу на терена.   [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Ултрасите от Южната трибуна нахлуват на терена[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] В официалната ложа играчите ликуват. Борусия е шампион![/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Феновете празнуват на терена на "Вестфаленщадион"[/caption] Скоро и запалянковци от другите сектори на стадиона се включиха в инвазията. Да си призная, и на мен ми се искаше, но мястото ми беше твърде високо и нямаше как стигна долу до терена. Ето и видео от шампионските празненства: Embed link: <iframe src="https://www.facebook.com/video/embed?video_id=3497273863229" width="1280" height="720" frameborder="0"></iframe> [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Със Сребърната салатиера... от картон[/caption] След като празненствата позатихнаха се изтеглих от стадиона. Във влакчето един от феновете носеше кофичка, а в нея – част от тревата на „Сигнал Идуна Парк“. Изкопал си я за спомен човека :)

В центъра на Дортмунд партито тепърва започваше

При Стария пазар беше пълно с народ, имаше специална сцена с музика на живо, всички празнуваха. Имаше жени и мъже, хора от всякакви възрасти. Попразнувах и аз с тях, след което се прибрах до хотела във Витен за заслужена почивка. [caption id="" align="aligncenter" width="641"] Шампионски тържества при Alter markt[/caption]  

Последният ми ден в Дортмунд посветих на айляк -

сутринта кафенце с позната българка, която дойде специално от Кьолн, за да се видим, а следобед – излизане на по бира с Пламен, Дейзи и Момчил. Година по-рано, на следващия ден след спечелването на титлата, имаше шампионски парад с отбора, показващ Салатиерата от открит автобус. Над половината от населението на града – между 300 000 и 400 000 души, излязоха по улиците на Дортмунд, за да празнуват тогава. Надявах се на същото и този път, но празненствата бяха отложени за следващата неделя, тъй като на Борусия предстоеше финал за Купата на Германия срещу Байерн Мюнхен. Мачът беше спечелен с категоричното 5:2 и седмица по-късно парад имаше и то с два трофея – с осмата Шампионска салатиера и третата Купа на Германия в историята на Дортмунд.

Точно година по-късно, проектът на Юрген Клоп постигна още един голям успех –

достигане до финала на най-силния европейски клубен турнир – Шампионската лига. А там съперникът е до болка познат – Байерн Мюнхен. Мачът е на стадион „Уембли“ в Лондон, а за него се говори, че ще е битка „Германия срещу Байерн“, тъй като феновете на всички отбори, освен, разбира се тези на баварците и Шалке 04, ще подкрепят Борусия. Още един факт за популярността и любовта към Бе Фау Бе в Дортмунд - при население на града от 580 000 души, за финала в Лондон постъпиха 502 000 заявки за 24 000 билета, отпуснати на отбора. Поне няколко десетки хиляди души ще отидат в английската столица без пропуск за мача само и само да са близо до тима. Искаше ми се и на мен да съм там и пуснах заявка за билети на официалния сайт на УЕФА, но нямах късмет при жребия. Затова, в един от най-важните мачове в историята на клуба, ще стискам палци за Борусия само от разстояние. Наскоро обаче открих, че имам и други съмишленици в България по отношение на любовта към Бе Фау Бе. Живот и здраве, догодина може и да развеем българското знаме на някой мач на „Сигнал Идуна Парк“.   Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Германия– на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: