С Литума в Андите

След упоритото и политически некоректно разследване на смъртта на Паломино Молеро (“Кой уби Паломино Молеро”) ефрейтор Литума е запратен вдън гори андийски, а по-точно полицейския участък на Накос – забутано миньорско градче някъде в перуанските Анди. Там изолацията му е не само географска, но и социална. Жителите на Накос са главно намусени и недоверчиви планинци, които отказват дори да разговарят с него. Те съдят на принципа „щом не си от нас, значи си против нас” и не допускат външен човек сред тях. Единствената сродна на Литума душа е 23-годишният му помощник Томас Кареньо озовал се в Накос след убийството на наркобос заради насилието над проститутка, в която младежът се влюбва.

При такива обстоятелства Литума се изправя пред загадъчното изчезване на трима души от градчето, а опитите му да разбере какво се е случило с тях срещат стена от мълчание или уклончиви едносрични отговори.

В допълнение над главите на двамата полицаи виси постоянната заплаха за нападение от „Сендеро Луминосо”. Сендеристите гордо размахват идеологията си уж в полза на народа, но всъщност няма разлика между езическите практики на планинците и насилието и плячкосването на поелите по сияйната пътека. Лозунгите са различни, методите – еднакви.

Смазващата действителност отстъпва само докато Томас нощ след нощ, като в приказка от 1001 нощи, разказва на Литума любовната си история с проститутката Мерседес. Обстановката на недоверие и подозрителност обаче се просмуква дори и в неговия разказ. Започваш да се съмняваш, че такава чиста и безкористна любов е възможна, подозираш, че Кареньо лъже или прикрива нещо.

В крайна сметка Литума ще получи ключ за разгадаване на изчезванията от един чужденец. Професор Стирмсон е привлечен от екзотиката на непонятното за европееца Перу, от неговите планинци, които отвръщат на всякакви катаклизми с дивашки ритуали. Планината отхвърля всички правила на разума, а Литума не иска да повярва, че тежките условия на живот оправдават човешките жертвоприношения.

Финалът е логичен – Литума отказва да приеме мотивите за жестокостта на тези хора. Всъщност иска му се да не беше узнавал истината, защото тя само потвърждава съмнението му, че цивилизоваността не е способна истински да преобрази човек, да го изтегли от блатото на суеверията и жертвоприношенията. Единствената оптимистичната нотка в романа е поверена на любовта в лицето на Томас Кареньо и Мерседес.

„Литума в Андите” е представян като продължение на романа „Кой уби Паломино Молеро” и с него Варгас Льоса прибавя към картината на Перу забутаните планински села и градчета, техните жители и живота им. Това е свят на зли духове (апу), свръхестествени създания (пищако, муки) и природни бедствия (уайко). На всички тях се приписва съзнателна злонамереност, а традиционното противодействие е омилостивяване чрез кървави жертвоприношения. Изводът - разумът и цивилизацията тук не могат да виреят.

Марио Варгас Льоса пише романа през 1993 г., след като през 1990-та е загубил президентските избори в Перу срещу Алберто Фухимори, затова ми се струва, че огорчен и разочарован от политиката, в тази книга отнася горния извод към цялата страна. Може и само така да ми се струва, защото колкото повече мисля за този роман, толкова повече идеи и разклонения забелязвам в него. Възможно е обаче вие да видите нещо съвсем различно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: