20 години от първия ми FAITH NO MORE концерт!

Значи, клишетата са много верни. Кога минаха 20 години, помня го като вчера!...;)

Е, не съвсем. Не помня подробности, но помня емоциите. Защото те, силните положителни емоции, са нещо, което остава за цял живот, нали?

И така, представете си, пролетта на 1993г, тъкмо бях навършила 18, редовно си купувах и четях вестник „Ритъм” /на хартия!/, пишех им писма в пликове по пощата и въобще – голяма фенщина;) Луда бях по FNM от няколко години и в един хубав ден видях обява за екскурзия за концерт на групата в Будапеща, Унгария! Лудница! Не си спомням дотогава да съм искала нещо по-силно! Искам!

В едни по други времена (е, пак не съвсем, де) най-важното беше дали нашите ще се навият да ме пуснат и да ми дадат пари. За моя голяма изненада, те се съгласиха! И така, без бавене задействах нещата. Скоро тръгнах. Организатор беше ЕТ „Майк”, хахаха, какъв размах на мечтата. Пътувахме в някакво малко бусче, а десетимата-дванайсет екскурзианти бяхме прогресивна младеж, включваща няколко изгряващи групари (от групи като Jack in a Box, Rag Dolls, etc.) и няколко мацки, луди фенки на Патън:)) За съжаление, не си спомням точно кои бяха, може пък някой да се познае... Но от всички тях точно аз бях сензацията – не можеха да повярват, че съм дошла чак от Варна, чак от морето, копеле! За един столичен тийн всичко извън София е в Космоса, брат ми...

И така, след ведро, почти екзалтирано пътуване ден и нощ пристигнахме в Будапеща на 31-ви през деня. Настаниха ни в някакво мизерно общежитие, за което на никого не му пукаше, естествено. Разхождахме се малко из града, помня че в една уличка до централен площад намерихме музикален магазин с много дискове и шъртки (май още не бяха се появили у нас и бяхме впечатлени), откъдето си купих ето тази блузка – ха, с която съм и в този момент, случайно, а?

                                              Снимки: Станислава Василева, 2009

После отидохме до мястото на концерта, което беше нещо като открит амфитеатър без седящи места. Сега като се сещам, не беше никак голямо. За концерта какво да кажа?... Култ. Тъкмо беше излязъл Angel Dust, най-якият им албум евър, млади, нахъсани, луди, бесни и красиви - на острието на света! Мда...:))) Аз през повечето време май бях сама, все се местих, за да виждам добре, накрая един унгарец явно ме е съжалил и ме вдигна на раменете си, че една-две песни изгледах добре... И така. За цял живот. Добре де, поне досега.

После емоцията продължи. Известно време си писахме с мацките, изпратиха ми снимки /на хартия!/ от София, после те се изгубиха, моите бяха много смотани и не ставаха, а сега не успях дори да си намеря албума, където пазя билета и въобще всичко около концерта... Важното е, че повечето все още ми е в главата. И малко следи в нета, че въобще такова нещо е имало...

Така и не намерих клипове от 31.05.1993, Будапеща. Намерих този от Полша, десет дена по-късно от нашия. Същата откриваща песен. Същата любов за цял живот:)

 

 

(И за да е по-лесно за помнене, денят на концерта е и датата, от която не ям месо.)

 

Та така, уви, връщаме се в 2013-та...

Сега си мисля, че когато си млад е особено важно да ти се сбъдват поне част от съкровените желания. Дава ти добра увереност и удовлетвореност за дълго време напред, ако не и завинаги. Ние вече сме сбъднали едно такова желание на голямата ни дъщеря, когато беше на осем. Почти година преди концерта на Roxette в София се побърка по тях, научи наизуст всичките им песни, албуми и биографични данни, знаеше рождените им дни и въобще тотално откачи, с кулминация самия концерт. Описала съм го тук. Яко:) Ще има още и още, о, да. От тук до края на света!

ПП. За FNM съм писала още тук и тук. Надявам се да пиша и още:)

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: