Мръсни малки старчета

Наложи ми се да пътувам с един от онези претъпкани влакове, които по празниците за кратко смъкват човешкия товар от плещите на столицата. Предвидливо бях си взел запазено място – 41-во, втори вагон. Бях първи в празното купе, седнах до прозореца, извадих новия брой на „Новинар”, който си бях купил заради моята статия, и една хубава книжка. След малко в купето влязоха баба и дядо с младо момиче. Явно момичето не им беше внучка. Просто услужливо им помагаше с багажа. А багажът им беше чудовищен. Четири куфара с колелца, две бохчи и три излющени найлонови торби от различни хипермаркети. Ние малко сме тръгнали като на сватба, рече бабата в опит да извини твърде сложната процедура по тяхното настаняване. Предпочетох да сляза на перона, докато се натъкмят, за да пуша. Когато се върнах, старецът беше заел моето място до прозореца. Всеки да си знае мястото, рече дядката и ми подаде вестника и книжката. Не протестирах, защото мястото му не беше моето. Само малко се подразних, че ми...

Прочети цялата новина

Свързани новини: