И в медиите властва “изперете българското”

Аенция ПИК разпространи днес в интернет известната снимка на Сергей Станишев и Кристиян Вигенин, излегнати на шезлонги нейде във Виетнам. Снимката, освен че е на 5 години, не доказва с нищо онези (пик)антни внушения, които се правят по отношение на фотографираните.

Новина е обаче твърдението на ПИК, че снимката е предадена за публикуване в жълт вестник не от друг, а от главния редактор на в. „24 часа” Венелина Гочева. Била се притеснила и затова я дала на друг вестник ( защо пък, да не би да има мръсно подсъзнание и да признава косвено, че си мисли неща, които не личат от тази снимка, но й се привиждат?).

Ако твърдението е вярно, то потвърждава само едно: Гочева, която по онова време открито се гордееше с близостта си с президента Георги Първанов, е подливала вода на неговия наследник начело на БСП, срещу когото заедно с началника Първанов са диплели долнопробни интриги, станали видими за всички при прекия вътрешнопартиен сблъсък между двамата по-късно.

Интригантството й, разбира се, също не е новина.

Под вещото ръководства на Гочева най-тиражният всекидневник от началото на прехода извършва дългогодишно тиражно и морално самоубийство.

Истинската новина би била разбулването на мистерията около обяснението защо Гочева не е санкционирана от сменящите се собственици, а тъкмо напротив: направиха я шеф и на „Труд”, след което се оказа дори собственик ( по документи) на цялата вестникарска група. Никой не вярва в това, но и никой не проверява подобна сделка.

В e-vestnik написаха, че, колкото и да е забогатяла от огромна заплата, едва ли би могла да извади необходимите милиони, за да си купи губещите издания. Иначе казано, тя е подставено лице на истинските играчи.

Следват въпросите:

Защо се крият? Явно е срамно да придобиеш старата съмнителна слава на българската журналистика, наложила в общественото съзнание еднаквото отношение към жертви и палачи, роботърговци и роби в България под мотото „всички са маскари”.

Вярно, таз работа с маскарите я почна и наложи като стил ( ако съзнателното шумно уригване на масата може да бъде наречено „стил”) бай Блъсков. Но Гочева е , ако не най-талантливата му ученичка в това отношение, то със сигурност най-дълго задържалата се на капитанския мостик на потъващия титан(ик) на българската преса.

Сигурно чака(т) и последния юнга да напусне парахода, за да си тръгне и тя със заслужена от добре свършената ликвидаторска работа гордост, изоставяйки пробития „флагман” на посткомунистическия печат.

Дали пък да купуваш с погнуса един „интелектуален продукт”( щом се криеш!), натоварен с баласта на финансовите и други негативи, не е косвено признание за пране на пари?

С какво Гочева е толкова (без)ценна, че не могат да си я поделят богаташите в пътуването на вестниците им към дъното с такъв (дялан) воденичен камък на шията?

Защо това е толкова „безинтересно” на правораздаването, че оставя усещането за Гочева и медиите изобщо като за най-недосегаемата територия за прокурори и следователи в България- нещо като мил (при)роден резерват, в който отстрелът на медийни черни овци се извършва под контрола на силните на деня в зависимост от това дали се цепят от послушното стадо.

Накрая, още един въпрос (като за начало на внимание от страна интересуващите се): вярно ли е, че Венелина Гочева, чийто вестник е бил избран от тогавашните български власти да бъде съобщено чрез него на страната и света за екстрадирането на трима руски дипломати от България през март 2001-ва година, се е обадила и предупредила за това самото руско посолство?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: