Mammouth bourguignon (a la bière)

Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :) Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:     

Mammouth bourguignon (a la bière)

Мамут по бургундски (с бира)

  13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.

Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван

Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Изненадващо обаче и за Калоян се намериха забавни моменти в програмта. Като възможността да се хвърлят камъни в река Кюра (примерно в село Арси-сюр-Кюр) в сезон на пълноводие, докато баща му си тъкми статива на фотоапарата, за да заснеме съответния камененен мост от състояние на абсолютен покой от разлчини гледни точки (поне една от всеки квадрант в координатната система с оси река и мост). Лично аз, без да омаловажавам фотогеничните достойнства на местността, бях възприел тактиката на леката кавалерия с непретенциозно джобно апаратче. От което и снимките излизат непретенциозни, без да се съкращава съществено снимачното време.    

 

В пещерата на Арси

обаче ни стана еднакво интересно и на тримата. Освен сталактитите и сталагмитите, които и да не бяха най-красивите на света, за Калоян бяха новост, ни показаха и първобитни рисунки. Предимно на мамути. Кроманьонски! На 30 000 години. За сравнение бушменските рисунки в южноафриканския Дракенсберг нямат и 300. Но тези са се съхранили под образувала се с времето глазура, която за късмет е подала за проучвания един век след като кметът-родоначалник на развитието на туризма в областта около tour de siècle (идването на "новия" век, по подразбиране - XX) е разпоредил да "се измие" пещерата с някакви химикали, от които повечето образувания ... почервенели. Весо беше използван за илюстрация на ръст на кроманьонец, средностатистически по-висок от неандератлец.

 Село Везле е построено на хълм около една улица, която води до най-високата точка, овенчана с

несъразмерно голяма катедрала

Романска. Опусташавана и реставрирана няколко пъти в историята. Без никакво участие на "бароканци" в реставрациите. Впоследствие - забелязана от Юнеско. Оцелели са капителите с издялани в камъка библейски, митологически, астрологически, на ръба на езическото, сюжети. Светилището се радва на поклоничество, ако не количествено, то качествено подобно на поклонничеството до Сантяго де Компостела. Щъкат по кълдъръма разни с ранички, дъждобрани и тояжки. И разговорят на белгийски, ливански, американски ... Някои се хвалят, че - на! - щели и до Сантяго да стигнат. Поклонническата атракция в криптата на катедралата са мощи на Мария Магдалена. А пък в православната църквичка, настанила се на втория етаж в една от средновековните къщи наоколо, на почит е Св. Герман (Жермен) Оксерски (c. 378 – c. 448). Попът и попадията са американци, ектениите се пеят на френски, требникът се чете на английски, а в конгрегацията на теория преобладавали руснаците. Но, изглежда, не и през април. В събота преди Цветница в църквата пееха двама хористи с недоказан етнически произход и вероизповедание, попът и клисарката, докато попадията на долния етаж ни разясняваше историята на енорията на френски, при положение, че на английски би било взаимно по-лесно. Българи не помнела да им били влизали в църквата. Която не е и толкова лесно да се открие, освен ако не проследиш някой подозрителен, че е православен, поклонник с тояжка. По-лесно се намира чай и нощувка. В туземската чайна подслушахме разговор, в който се заключи, че всички беди за еврозоната идвали от приемането на Източна Европа. Че с малки изключения, които трудно се откриват на картата без лупа, Източна Европа нито е приета, нито има глас в еврозоната, не се взе под внимание. За спане ни подсказа една брошурка да попитаме в една ферма край село Базош на 12 км на юг от Везле. Да нощувам сред френска аграрна идилия твърдо ми е било в Списъка с житейски задачи, но сред животните и на Калоян най-после му светнаха очите и забрави за комютърната игра.

Фермата се казва д'Екос,

но нищо шотландско у фермерката не забелязахме. А и нищо селско! Макар и да не издаде с какво се занимава освен с рядко наеманите стаи за гости (докато мъжът и отработва по 70 часа седмично с кравите и свинете, при национална профсъюзна норма от 35 часа, но очевидно - при градски условия), даде да се разбере, че са градски хора, дощли тук по свой избор. Даващ им също право на избор кога и коя точно крава да отведат в яслата на смъртниците. Оцелелите крави със сигурност са я заподозрели тая ясла в нещо нередно, защото омучават цялото село, ако някоя тяхна другарка бъде поведена натам.

За закуска ни бяха обещани топли пресни багетки и кроасани с различни вариации на понятието конфитюр, но вечеря се наложи да търсим по съседните села. В ултра-модерния ресторант, аранжиран в минималистки юпи стил, в Пиер-Пертюс не ни одобриха външния вид и/или конфигурацията и със стандартното оправдание, че всичко им било резервирано, ни отпратиха в Сен Пер, където си избрахме най-туземно изглеждащата кръчмичка и си облизахме пръстите от

говеждото по бургундски (boeuf bourguignon, фр.),

версия "на баба". С емпирични наблюдения и дегустации събрах доказателства, потвърждаващи една моя научно-туристическа хипотеза, че местната бира е по-добра в света на бирите от местното вино в света на вината. Само не им го казвайте на бургундците! С удовлетворение забелязвам, че модата на бутиковите микро-пиворавни е достигнала и до сърцето на френския хинтерланд*.

 

За да затвърдим навигационните си познания по междуселския път от Базош до Сен Пер, го минахме още два път през нощта, за да приберем забравения телефон на Весо. Температурите може да са едноцифрени, но в стаята има радиатор. Много добре! В Южна Африка в подобна ситуация, нямаше да има. От кроасанчетата и багетките не бяхме разочаровани. Язък само, че в залисията с фотографията (и бирата), бях забравил да се отбия в бакалията във Везле и за сиренце.        

    Малко над фермата се намира

имението на Вобан, който е местната историческа звезда

  Маршал от времето на Луи XIV, революционизирал и модернизирал укрепления и замъци по цялата периферия на кралството по стандартите на новото време. Укрепления, за които историята рапортува, че са изпълнили добре задачата по програмата за имперски възход на централизирана Франция. Неговият собствен замък, макар и да не е строен за фронтово укрепление, поддържа геометрия-симетрия-тригонометрия, оптимизирана за отбрана с мускети и лека артилерия във всички посоки. В наше време отбраната от туристи, назландисващи се да си платят 8,50 евро да разгледат градината (която и според картичките на касата изглежда по-добре от птичи поглед, нежели от терасата с билетчета), се осъществява с високи над човешки бой дувари. В църквата в селото, където е и гробът на Вобан, а и в цялото село, няма жива душа, която да поиска пари. Освен една хитро самоделно електрическо роботче от първи род (реле), което ти светва лампите, ако му пуснеш едно евро в касичката. Ако предпочиташ по-традиционно осветление със свещичка, си пускаш еврото в алтернативна касичка без реле и после си я палиш сам.

Следващата спирка бяха

Двата Моста край село Пиер-Пертюс,

един нисичък гърбав и един голям висок, едносводест с гладко шосе. След дълги обяснения за Калоян, как малкият е римски, и припомняне кога точно е било римското време, и каква е историческата роля на Цезар, Астерикс и Обеликс в мостостроенето; а как големият е съвременен, проектиран за автомобили с ниско окачване, прочетохме на информационната табела, която за съжаление беше на разбираем за Калоян език (френски), че единият е от XVIII век, а другият от XIX.

      Колкото и да не бяхме очаровани от местното вино, си бяхме наумили да отметнем и точката

"дегустация в местна изба". Избрахме Пещерите на Байи,

които са си съвсем естествени пещери, само че без мамути. Или с избягали такива. Ужким, за да смилим над Калоян, а всъщност - над себе си, си спестихме един час обиколка по километрични подземни тунели, пълни с подредени по конец бъчви пенливо вино (креман, да не се бърка с кроманьон), на фона на монотонна лекция за качествата на тероара, процентното съдържание на сортове грозде и отношението на ъгъла на склона към средностатистическата годишна наличност на пряка слънчева светлина по модул от възрастта на дъбовия материал за бъчвите, и се ограничихме с кратка дегустация и кимане с глава. Прегладнели за късен обяд успяхме да хванем последните пет минути работно време на кухнята на кръчмицата в

село Ожи

Съответсвието на което преживяване в България би било да намерим крайпътна шкембеджийница. На шкембелията кръчмар му се сторихме като извънземни и с извинението, че толкова късно (14:25) само бифтек с пържени картофки (French fries, амер.) можел да ни предложи, но за сиренето да сме нямали грижа, ни прие. Изборът на сирене беше добър! А и моят бифтек се случи залят със сос от рокфор. А на който не може да дъвче, защото са му затегнали зъбите с нова шина и не и е свикнал още (Калоян) му го правят на кайма. И тук подслушахме разговор, в който се заключи, че всички беди за еврозоната идвали от приемането на Източна Европа.

 

 До ливването по разписание на тихия бургундски пролетно-зимен дъжд ни остана около час, предостатъчен да разгледаме и историческия център на

Оксер

в цялото му Неделно Мъртвило и да оползотворим до последната капка остатъчната доза търпимост към готически църкви на Калоян. Която доза не подлежеше на увеличение, независимо колко божествено пеят хоровете в тях. Оттам - по магистралата към Париж, да си припомним чак на вечеря, че са Велики пости, да сложим салатки на трапезата и да отворим дискретно присъединилата се към нас в Байи бутилка червено Куланж-ла-Виньоз. Не, че на дегустацията ни беше харесало чак толкова повече от добилото печална слава на снощната вечеря вино от съседното лозе Иранси, но за споделяне на преживяването с Тони ставаше. А Калоян? Беше изчезнал още от вратата, затоврил се в стаята си, и потънал във виртуалния свят на компютърната игра. Декорът на която, по ирония на съответствията, се състои предимно от средновековни замъци и готически катедрали. Само че вместо мамут героят язди сред тях някакъв хибрид между грифон, пегас и тиранозавър.

Д.'13 Илюстрациите на куп:

France 2013: Burgundy

От пещерата с мамутите нямам собствени снимки: www.grottes-arcy.net *Единственият проблем на бургундската бира е, че се отваря трудно без отварачка. Ето няколко съвета как да се реши проблемът: Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Послепис от редакцията: Рецепта за телешко по бургундски можете да намерите при Акулата: http://nojivilichka.wordpress.com/2008/01/17/boeuf-bourguignon/   Други разкази свързани с Другата Франция – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)        

Прочети цялата новина

Свързани новини: