Да опаковаш вятъра, себе си, страната си

Кое име се сещат хората в чужбина, когато чуят думата "България"? Не, не е Стоичков, не е и Бербатов. Още по-малко е Джон Атанасов, а за нещастие, не е името на нито един музикант, певец или актьор. Бас ловя, че първото име, което се досещат, е Кристо.

Аз лично съм наследил от майка ми уважението към Кристо, Жан-Клод и тяхното странно и, по думите им, нецеленасочено изкуство. И докато продължават да са полунеизвестни сред нормалните хора у нас, по света двамата астрални близнаци и спътници са сред примерите за изкуство, за което се бориш със зъби и нокти.

Разбира се, научавайки за предстоящото издаване на "Да опаковаш вятъра. По стъпките на Кристо и Жан-Клод", получих сериозен пристъп на тръпки от кеф. Книгата излезе точно за пролетния базар на книгата и... да, взех си я. Добре "опакован" - с твърди корици, гланцирана хартия и внимателно разположени фотографии към всяка от главите, опитът за биография от Ванцети Василев проследява борбата за изграждането на всяка една от композициите с хиляди квадратни метри площ и още повече въображение.

Без крайно много подробности, с отчетлива липса на пристрастна емоционалност, книгата ще ви върне десетки години назад, карайки ви да съпреживявате всички трудности на нестандартното изкуство - от обществената защита на идеята до намирането на средства за финансирането. Ще видите отношението на Кристо към изкуството му, към страната му, към себе си.

И ако си мислите, че ключът се крие само в мащаба, то се замислете още веднъж за МАЩАБА на човешкото съзнание, за мечтите и силата да изразяваш себе си. Та, ключалката за този ключ не би трябвало да е никак малка, а единствената причина през нея да не минава вятър е... че Кристо вероятно държи същия този вятър опакован някъде.

Прочети цялата новина

Свързани новини: